Георги Чапкънов: Никога не съм се отричал от моя творба!

Георги Чапкънов е роден във Вълчи дол на 24 януари 1943 г. Завършил е Художествената академия в София, специалност „Скулптура“. Първата му самостоятелна изложба е през 1975 г. в столицата. Сред музеите, които притежават негови произведения, са Националната художествена галерия в София, Ермитажът в Санкт Петербург, музеят "Пушкин" в Москва, "Оцокуши-Га-Хара Музей" - Япония, академията "Лалит Кала" в Ню Делхи, музеят на открито "Моран" - Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, колекция "Петер Лудвиг" - Германия, музеят Moutier - Швейцария. Като най-голямо признание в кариерата си Чапа определя двете отличия от музея „Хаконе“ в Япония. През 1991 г. той получава наградата на международното жури за реалистична скулптура на името на „Огюст Роден“, а година по-късно  и “Гран при” за „съвършенство“. 

Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.); паметника на Висоцки във Вършец (2007); паметника на Независимостта в София (2007); на “Орфей и Евридика” в Смолян (2007); на скулптурата на баща и син Славейкови на едноименния площад в София, на Чарли Чаплин, Хитър Петър и Дон Кихот в Габрово и много други.

Автор е на много монети и медали, плакети и награди, като "Аскеер" и др., рисувал е портрети на едни от най-известните личности на България.

След всички признания, които е получил, Чапа не скрива, че най-важно за него е приятелството. Сред приятелите му е варненската художничка и авторка на бижута Ева Пенева. „Приемам го като мой учител, разбира се. Само това, че имам възможност да наблюдавам по-отблизо неговата работа, ми дава стимул да творя и да продължавам напред. Заради неговото определение „момиче с бъдеще“ аз направих 45 изложби. Изречено от неговата уста, това промени всичко, винаги съм се стремила да не го изложа, да съм на ниво заради това, че е повярвал в мен. 

Никога не ме е критикувал.  Той никога никого не критикува и съвети не дава. Разбира се, ако го питаш, отговаря, но никога не решава сам да те учи какво да направиш. Той никога не е казал лоша дума за колега. За разлика от цялата вълна негативизъм, която се излива върху него, незнайно защо. Чапа за мен е слънце. Човек, който, като го видиш и се чувстваш щастлив“, коментира Ева пред Медийна група „Черно море“.

Георги Чапкънов гостува във Варна по повод откриването на изложбата си „Полъх от крило на муза“ в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Експозицията е разнообразна – тематично и жанрово. Посетителите могат да видят както творби, вдъхновени от библейски теми, така и от самия живот. Експонирани са графики, маслена живопис, литографии и бронзови пластики.

- Г-н Чапкънов, защо заглавието на изложбата Ви във Варна е „Полъх от крило на муза“. Коя е вашата муза?

- Вижда се, че повечето ми творби са вдъхновени от красотата на жената – тя е моя муза. Говоря за жената изобщо… Това е смисълът на живота ми - да общувам с красивото. Моята муза е тук, не ме е напуснала, въпреки че годините напредват. Тя лети, но аз не успявам да я следвам с онази бързина и стремеж, които имах като млад. Уморен съм, но гледам всеки път да си свърша работата, както трябва – да не се излагам  най-напред пред себе си и след това пред другите. Никога не правя скици предварително. Винаги си представям нещо, преди да го направя. Виждам във въображението си творбата готова и тогава започвам работа по нея. Тя никога не се получава така, както съм си я представял, винаги има нещо за дооправяне, но това само аз си го знам. Не се срамувам от нищо, което съм направил, и не се отричам от нито една от творбите си. Ползвам стари изразни средства, не правя модерни инсталации, а предпочитам реалната рисунка с туш, с пастел или молив. Това е моето откровение.

- Какво е за Вас Варна и бихте ли направили тук скулптура както творбата ви в центъра на София?

- Защо не, стига да получа подобна покана. Трябва да намеря сили и да се опитам да го съзра във въображението си това морско момиче – Варна. 

- Казвате, че приятелите са богатство, вие богат човек ли сте?

- В реалния смисъл на думата, независимо че толкова много неща съм направил, аз съм бедняк, но в другия смисъл, който според мен е истинският, съм богат много – имам приятели и близки, които ми изпълват живота с радост и хубави вълнения. В днешно време да имаш приятели и да ги запазиш, е трудно. Не понасям предателството.

- Вашите приятели от творческите среди ли са основно?

- Всякакви приятели имам, но от творческите среди са повече, като се замисля. Има много актьори сред тях, музиканти също, писатели. Бях добър приятел с великия Йордан Радичков, с Радой Ралин… Голяма част от тях ги няма вече… Затова смятам, че съм богат човек, защото съм имал възможност да се докосна до стойностни хора. 

- Имате добри приятели и тук, във Варна. Сред тях са Ева Пенева и Любо Чаталов. С удоволствие ли гостувате в техния дом?

- Да, разбира се. Благодарен съм на Ева, че се отнася към мен толкова сърдечно. Обичам ги и двамата с Любо Чаталов. 

- Ева винаги споменава, че вие сте нейният учител. Занаятчиите казват, че занаят се краде, как стои въпросът с изкуството? Знам, че вие сте подал ръка на много млади творци?

- Защо да караш хората да крадат?! Млад човек да го караш да краде, по-добре го научи как се прави по-лесно, по-бързо. Да му е по-лек животът. Който си крие тайните на занаята, не е добър човек.

- На много млади творци ли сте помогнали?

- На всеки, който се е обърнал към мен, съм помогнал, не съм отказал на никого. 

- Казвате, че жената е вашата муза. Каква е вдъхновяващата жена според вас?

- Две качества трябва да притежава – да е хубава и добра. Трябва да те привлича с всичко, което притежава. Проклетата жена е ужасно нещо. Когато е и хубава, и добра, всичко върви, както трябва.

- Какво е за Вас любовта?

- Любовта за мен е всичко. Тя преминава от жената в децата и внуците. „Обичам те“ е хубава дума, но не съм я казвал в живота си често… Искам да пожелая на всички да се обичат, това е най-важното нещо.

- Кое е най-голямото признание, което сте получили до момента?

- Така се случи, че в Япония получих най-голямото признание за творчеството си в две поредни години – 1991 и 1992 г.. Там имаше два световни конкурса за скулптура на открито, в най-големия музей от подобен род на планетата. От неколкостотин кандидати бяха избрани само 10-ина, които да получат някакви премии и творбите им да останат в музея, което само по себе си също е значимо признание. Първият конкурс беше за реалистична скулптура на името на Роден. Аз направих едно голямо стъпало с щурец на него и получих наградата на журито. На следващата година имаше конкурс за абстрактна скулптура. Някои автори казват – аз мога да правя само едното или само другото. Според мен средствата са еднакви, зависи от това как ги използваш и какво има в главата ти. Та от конкурса за абстрактна скулптура на името на Хенри Мур получих награда за съвършенство. По-голямо признание от това няма. 

- А в България усетихте ли признанието?

- Винаги е имало някакви стълкновения. Все нещо неприятно се е случвало. Какво да направя. Налагало се е да обяснявам много пъти.

- Това обижда ли Ви?

- Отдавна вече не…Пет пари не давам…

- Какво Ви казват хората след изложба. Сигурна съм, че идват да Ви поздравят, но изричат ли пред Вас преките си впечатления от Вашите творби?

- Харесват ги. Радва ме, разбира се, оценката на хората. Защо иначе ще си показвам творбите, ако не видя реакцията на тези, за които съм ги правил. Аз не съм ги направил, за да ги скрия някъде. Надявам се, че децата ми ще ги притежават и ще правят с тях каквото искат някой ден. Дано това, което съм направил, да преживее по-дълго… Защото много бързо в България пада прах върху имената. Вижте Радичков… Такъв велик човек, а все едно го е нямало… Това е грехота…

- Защо става така, според Вас? Защо не умеем да ценим големите си имена?

- Защото идват нови поколения, те искат да се наложат за 5 минути и опитват с цената на всичко да го направят. Така не се прави! Но и да го обясниш – какво от това… Някой трябва да го разбере…

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ