Ако си дал на другите...

На 23 декември 2015 г., обичаният от всички Емил Димитров щеше да навърши 75 години. Вече 10 години той не е сред нас, как бързо лети времето... Но тук забравата няма сила! Емил Димитров остана да живее с песните си, с великолепното си творчество, вълнувало не едно и две поколения. Любопитен и малко известен за него е фактът, че освен певец и композитор, той е имал и други таланти - играл е в Плевенския държавен театър и създавал картини от сламки, разказва Стефка Григорова, директор на историческия музей в родния му град - Плевен.

В навечерието на 70-годишния юбилей на Емил Димитров по БТВ беше излъчен и филм, посветен на живота и творчеството на изпълнителя, озаглавен "Само един живот..." Автор на проекта е Георги Тошев. За да създаде филма, авторът се задълбочава в архиви с предавания, изчита откъси от свои интервюта с певеца, потапя се изцяло в музиката му. Георги Тошев, заедно с режисьора Стилян Иванов прави преди години единствения документален филм, посветен на живота на Емил Димитров, в който самият изпълнител участва. Ето какво разказва Георги Тошев за момента, в който влиза в къщата на Емил Димитров, за да разговаря с него: "...Вече беше покрусен от инсулта. Едната му част беше парализирана, но говореше добре. Паметта му беше жива, пълна с истории. Очите му - малко тъжни...Къщата в Княжево, позната от снимки, беше позагубила някогашния си блясък. Запомних обаче чувството за хумор на Емил, иронията и самоиронията. Той не се оплакваше. Приемаше с достойнство съдбата си. Мечтаеше…" Тогава Георги Тошев прави едно много вълнуващо и откровено интервю с изпълнителя, в което той споделя, че сцената не просто му липсва, а "я изстрадва" и я сънува, но се е примирил, че няма да може да продължи с активната си кариера. Негови приятели-певци, успяват да съберат средства и да организират концерт-бенефис, което е и последното излизане на Емил Димитров пред публика. "Аз съм болен. Приемам го спокойно. Ще ги слушам. Цял живот съм пял, сега ще слушам. Аз съм добър слушател. Внимателен. И снизходителен. Пропускам грешките на пеещите. По-важно е чувството" - споделя Емил Димитров пред Георги Тошев. Той разказва, че млади изпълнители често ходят при него, но не търсят съвет, за което той ги оправдава, тъй като си спомня, че в началото на своята кариера също не е търсил съвет от по-опитните. За него най-важни са две неща: да се работи здраво и винаги да се пее на живо! Със самоирония, за която Георги Тошев казва, че му е присъща, Емил Димитров промълвява: "Чудесно е, че все още има хора, които се интересуват от Емил Димитров. Това наистина е интересно." Да има такива хора! Имало е и винаги ще ги има! Защото всички ние обичаме песните на Емил Димитров и се прекланяме през таланта и творчеството му, макар че самият изпълнител задава въпроса: "Ти вярваш ли, че някои от песните ми ще останат и след като ме няма?". Пред Георги Тошев Емил Димитров признава: "...Знаеш ли, имам няколко песни, които много обичам, но някак си те не станаха хитове. И това ми тежи понякога...Тежи ми, че животът се промени, че хората нямат нужда от музика така, както имаха преди... Не съм носталгично настроен, но сега като че ли всички бързат. Нямат време за себе си, за близките си, камо ли за музика." Приживе Емил Димитров е категоричен, че никога не е мечтал да живее на друго място, освен в България: "Много странно, но не... Не съм искал да напусна родината си. Странно е. Обичах да пътувам, но още повече обичах да се връщам тук. Аз съм изпял "Моя страна, моя България"! Вие представяте ли си точно аз да замина и да не се върна... ". 

Но нека да се върнем в началото, да тръгнем по стъпките на една космическа кариера, на един живот, посветен на другите...

Емил Димитров е роден в Плевен в семейството на Димитър Димитров, познат като факира Мити и Анастасия Димитрова, която като мадам Сизи се изявява като асистентка на своя съпруг. Малкият Емил наследява артистизма и любовта към публиката от своите родители. 

Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. През 1959 г. получава втора награда на „Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти” за изпълнението му на акордеон на „Унгарската рапсодия” от Лист. През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство  във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера. 

Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. в БИАД, с водещ Коста Цонев. В концертната програма участват още Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и други. На 24 декември 1960г. в кино “Петър Берон” представя пред публика авторската си песен “Арлекино”, акомпанирайки си на акордеон.

През лятото на 1962 г. “Арлекино” печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен!

През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която  е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България! Продадени са рекорден брой копия от нея.

През 1968 г. изнася концерт на стадион “Динамо” в Москва пред 80 000 души. Също така гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова. През 1969 г. започва да изнася концерти и във Франция.

1970 г. е годината на излизането на плочата му, започваща с най-големия му хит – “Моя страна”. Не след дълго песента е записана и на френски, немски, италиански, испански, шведски и други езиции, и става европейски хит под името “Моника”. Бендът на Пол Мориа записва оркестрова версия на "Моя страна".

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър “Балкантон” и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар” в театър “Ейропен”. Във Франция записва в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера, Орфеюс.

Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните “На брега на тихата Марица”, “Има любов”, “Грозде не набрах”, “Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си “Танцувайте с Емил”.

Песента “Джулия” става  супер европейски хит в края на 1972 г, като заема челни места в много европейски класации.

През 1980 г. се провежда гала-спектакъл в зала “Универсиада” в чест на 40 му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група „Сигнал” и други. На концерта му е връчена и златна плоча за особенен принос към естрадната музика. Тя е първата в България златна плоча връчена на  естраден изпълнител.

През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен”. А през 1995 г. излиза първият му компакт диск – “Дива самодива”. 

През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират Бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българката популярна музика като: Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други.

На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.

Емил Димитров за 40-годишната си кариера издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7 000 концерта в европейски, азиатски, африкантски страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен “Арлекино”) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за „крал на песента” или дори „Синатра на изтока”,  Емил Димитров се превърна в идол на не едно поколение. За него не може никога да се говори в минало време защото, творчеството му винаги ще е актуално и слушано от мнозина.

За Емил Димитров си спомнят с много обич и преклонение някои от неговите колеги:

В книгата си "Богдана на 20 и на 30х20", Богдана Карадочева разказва:"Ах, Емил! Той е голяма част от живота и сърцето ми. Години работихме заедно. Незабравими години на пътешествия, приятелство, хиляди концерти, песни и препълнени зали. Каква звезда беше Емил! Крал! Навсякъде го посрещаха с венци, плакати и гоблени с избродирано върху тях неговото лице... Публиката изпадаше в екстаз! Всички ставаха на крака, ръкопляскаха, плачеха и скандираха името му. 

Да си звезда е бреме. Емил понасяше товара си трезво, без поза, с аристократизъм, достойнство и усмивка. Той беше най-елегантният човек, когото познавам. Малко хора умеят да носят с такъв финес дрехите си. Изряден, огладен, блестящ. ...А каква атмосфера имаше в дома на Емил! Препълнени вази с цветя, безброй запалени свещи - и Емо на пианото. Цели нощи свирехме, пеехме, измисляхме текстове, докато съмне. На другата вечер - отново...Когато си отиват хора като Емил, Вили Казасян, Людмил Георгиев, Гошо Минчев и много, много (напоследък все по-често) от моите приятели, моят свят и моята София не са същите. По-студени и тъжни са." из "Богдана на 20 и на 3х20", ик "Жанет 45", 2010 г. (28-31 стр.)

Васа Ганчева: "Ако живеехме в нормално общество и държава, Емил Димитров, щеше да бъде световно величие, каквото напълно му се полагаше да бъде с цялото му обилно и великолепно творчество. В него винаги е имало нещо харизматично – физическата му красота бе в такава тотална хармония с таланта му, че това го правеше уникален, както се оказа впоследствие, не само в България, но и в Европа. След години, когато баща ми бе посланик на България за цяла Скандинавия, на своя глава Лалю Ганчев издаде малка плоча, от едната страна на която бе изпълнение на Борис Христов, а от другата – “Моя страна, моя България” на Емил. Подаряваше я на короновани глави, на дипломати и интелектуалци, на туристически босове и бизнесмени. 

Видях Емил Димитров за първи път през 60-те години на събиране у покойния мой връстник Чавдар Джуров у тях на бул. “В. Левски” (бул."Толбухин" тогава). Бях поразена от красотата, изящните му мигли и аристократично поведение. Той вече бе звезда, а аз – ученичка от английската гимназия. Не съм и подозирала, че след години не само ще се сприятелим, но и че ще работим заедно – той, като изпълнител, аз като режисьор.

С Емил съм работила винаги не само лесно, но и вдъхновяващо. Винаги суперелегантен, точен и с чувство за хумор, той бе (боже, колко е трудно да се говори за него в минало време!) ослепителен и свеж, телевизионните екипи го боготворяха и отдаваха силите си да го снимат отлично. Правила съм отделни песни (днес на това му викат клипове), снимала съм цели филми за него, неизменно с щастливото чувство, че работя с истински маестро.

Беше скромен и непретенциозен, сякаш той работеше за нас, а не ние за него. След снимки неизменно се черпехме, той ги умееше тези работи, винаги намираше начин да се отблагодари за свършената работа. Беше истински бохем.

О, колко случки прекрасни и прелестни сме имали с Емо! Особено често се събирахме в хубавия му дом – той не обичаше да ходи по гости, предпочиташе да ни събира у тях. Просташки мълви и перверзни слухове го обкръжаваха: вярно е, че той беше купонджия, но така изискан и по своему предан на гостите си, че всички го обожавахме.

В съзнанието ми – професионално и лично – той ще остане с последните ни срещи. Уморен, разочарован, но не хленчещ, той градеше планове за бъдещето, талантът му и прекрасните му очи просто извираха от съществото му. Усилията на моя колега Стилиян Иванов винаги ще бъдат възнаградени с хуманизма и приятелството – посветените на Емил клипове на способния режисьор увенчаха тъй нелепо и рано секналия живот на единствената истинска българска естрадна звезда. Поклон!" 

Веселин Маринов: "За мен Емил Димитров ще остане във времето с музиката, която остави за поколения и най-вече в мен. Благодарение на нея аз съм такъв в моето изкуство. Огромна е разликата между неговата музика и останалата. Той е автор на почти всички мелодии на песните си и на почти всички текстове. Чрез тях е показал цялата си душевност, добрина, човечност. 

Запознахме се с Емил Димитров през зимата на 1994 година, когато участвахме заедно в програмата на конкурса “Мис Хасково”. Беше в годината, когато вече беше бяха започнали неговите проблеми… Здравословните му проблеми прерастнаха в професионални и го сринаха. И доброто му сърце не издържа и се предаде... След като получи първия инсулт, често ходех у тях на гости. 

Помня, веднъж отидох при него да го помоля да изпея песента му “Любовта замина” – по негова музика и текст. Когато бях в казармата мислех, че тази песен е написана само за мен. Много я харесвах и когато реших да издам първия си диск, много исках тя да присъства в него като последна, защото на това място винаги поставям най-любимата си песен. Преди да се разделим тогава той ме попита: “Накъде тръгваш, сега?”. Когато му отговорих му: “За Варна”, той ми каза: “Мойто момче, преди 15 години за 9 дни съм имал 18 концерта във варненския Летен театър”. Тогава още веднъж си дадох сметка какъв е бил интересът към него, каква е била еуфорията и какво е изживявал този човек с любовта на хората.

Емил Димитров си остана за мен еталон най-вече със своя артистизъм. Той пръв въведе у нас речитатива в песните. И това се превърна в негова запазена марка. Той ще остане с това, че въведе актьорското пеене в българската музика, както тогава звучеше Жилбер Беко."

Деян Неделчев: "Запознах се с Емил Димитров на абитуриентския ми бал през 1982 г. в Русе, той тогава пя със групата си „Синьо-белите". Тогава един от музикантите беше Тодор Върбанов. С тях изпях "Телефонна любов" и стана супер купон. Оттогава се познавам с Емил, но истински приятели станахме през 1987 г., когато отидох на гости у тях в Княжево и му припомних за мен, спомнихме си и за абитуриентския ми бал.

Един път бях у тях и той ми каза, че е време да запишем наш дует. Приготви касетофона, наля си водка, седна на пианото, а аз застанах до него. Пуснахме касетата и започнахме да импровизираме. И не след дълго песента „Къде е тя” стана. Съвсем лесно, на един дъх. За 5 минути той пя нещо на френски, а аз му пригласях и така записахме бъдещата песен. Прослушахме касетата и аз поисках да направя копие. И добре, че го направих, защото на другия ден той беше загубил неговата. Нищо не променихме в песента, само той направи българския текст и я записахме. На записа той много изискваше от мен, сякаш мислеше, че аз не знам партията си. А аз си я знаех перфектно, тогава малко му се обидих.

Емил бе зодия Козирог, като мен, и това го прави още по-обичан за мен. Той беше толкова широко скроен човек и за много неща му се възхищавах. Кой ли не го краде и лъга, но той все си оставяше готиният човек – Емил. Да не говорим за певеца и твореца Емил Димитров - толкова зрял за времето си, вървеше напред с много крачки пред другите. Беше мъдър и интелигентен, не изпитваше никаква злоба или завист към никого. Много неща могат да се изпишат за него, но аз съм един от малкото щастливци, докоснали се до него и пели с него в дует. Бог да е с него и да бъде благословен!"

Йорданка Христова: "С Емил Димитров се запознахме през 1967. Но аз още от самото начало на кариерата му следях неговото творчество, защото той беше любимият изпълнител на майка ми, много го обичаше, аз също се възхищавах на неговият талант и творчески дух. Не след дълго се сприятелихме. Бях поканена и на разкошната сватба на Емил и Мариета в тогавашният “Балкан”. После двамата кумувахме и на Генко Генков (създателя на „Златният Орфей”) и Дариана. Винаги, когато Емил е имал нужда от помощ, съм му помагала. 

През 2001 г. на рождения ден на Емил бяха Грета Ганчева, Стилиян Иванов и други и Емил ни сподели, че му е много тъжно, че не се е осъществил концерта по случай неговата 60-годишнина.  Тогава му предложих аз да го организирам и той много се зарадва. В процеса на организацията всичко съгласувах с него – песни, аранжименти, обложки на дисковете, плакати, всичко направихме както той искаше. Емил го заслужаваше този концерт и много се радвам, че успях да го организирам. 

Емил остава в моите спомени с невероятния си талант, с огромното чувство и душевност, с която пееше, с изключителната си красота. Никога за никого не каза лоша дума. Не знам дали ще се роди отново такъв певец, такъв талант, такъв човек!"

Мая Нешкова: "В далечната 1980 година съпругът ми Кирил Икономов организира голям концерт в град Сандански, коxто се излъчваше директно по БНТ. Беше поканил доста български певци, най-известният сред които Емил Димитров. Съпругът ми дирижираше голям бигбенд – разширен вариант на оркестър "Благоевград". Беше много емоционално представление, като фестивал. Тогава за първи път срещнах на живо Емил Димитров. През този период аз бях на работа към Окръжен cъвет за култура в Благоевград. Емил остана много впечатлен от работата ни – на мен, съпруга ми и оркестър "Благоевград". 

Впоследствие той започна работа при нас – беше поканен като мен за солист на оркестър "Благоевград". С него дойдоха и Васил Андреев, и Мариета. Така работихме заедно близо две години – турнета след турнета. През онези години имахме по един-два концерта на ден – концертният живот беше ежедневие. Ще го запомня с неизменната красива усмивка при всяко излизане на сцената. Много неща съм научила от него – той се раздаваше винаги, независимо на колко души пееше. Винаги беше блестящ в облеклото си, независимо на каква сцена или сценичка излизаше. И винаги с усмивка, от сърце и с голяма любов към музиката и публиката. 

Да разкажа една интересна история? Та те нямаха край. Непрекъснато нещо се случваше, нещо се твореше, животът беше на педали. За мен той беше и ще си остане най-големият певец и бохем, актьор и творец, човек, които изживя по своя воля живота си. Светла му памет!" 

Митко Щерев: "Моята професионална кариера започна с Емил Димитров. Беше голям късмет за мен. През 1967 г. бях поканен да участвам в оркестъра му, после станах и ръководител на оркестъра му и аранжьор на негови песни. За мен беше голям шанс да започна от него и, не се смущавам да призная, че как се пише истински шлагер, се научих от него!
Емил Димитров беше не само най-известната личност в българската поп-музика – чрез него всички научаваха за модните тенденции в нея. Той правеше музика, която имаше европейски аналог, обличаше се като европеец, имаше френски маниери. 

За мен Емил Димитров е най-обичаният български изпълнител. Няколко поколения българи живяха с неговите песни, но “Арлекино”, “Песен за мама”  и “Нашият сигнал” станаха първите истински български шлагери. Емил Димитров има няколко песни, които станаха истински европейски хитове! Когато съм вървял по Шанзелизе, съм чувал как французи си тананикат “Моя страна” и “Моряшко сбогом”. Единствените композиции на български автор, които са изпълнявани от голям френски оркестър (като оркестъра на Пол Мориа) и им е правена оркестрална версия, са композициите на Емил Димитров!

Емил Димитров е българският композитор, който получи най-големи признания зад граница, но изглежда това не се харесваше на Съюза на композиторите и затова точно тук не получи признание." 

Росица Кирилова: "Емил беше широко скроен човек. Още когато се появих на сцената, ми показа, че ме харесва като певица. И винаги, когато сме се засичали на участия, демонстрираше доброто си отношение към мен. Може би и затова ми предложи да изпея негова песен за своя 30-годишен юбилей на сцената. Аз реших да изпея “Моя страна” - беше като поздрав от мен. На концерта участваха и много други певци. На този концерт за това мое изпълнение получих невероятно много цветя. Но най-голямата награда за мен беше, че Емил сам излезе на сцената, целуна ме и ми каза, че моят вариант на песента много му харесва, че е много щастлив, че аз съм първата певица, която пее негова песен. 
Това негово признание бяха най-красивите цветя за мен!"