Непознатата история: Злото във Варненската община

Бул. „Мария Луиза“ през 20-те години на ХХ век. Сградите на Военния клуб, построеният от арх. Дабков дом на Д. Попов и аптекаря Грозев. Срещу Военния клуб е сградата на Ковчежничеството, съборена през 60-те години.

През лятото на 1906 г. варненският седмичник „Свободен глас“ започва все по-упорито да се плъзга по плоскостта на „жълтата“ журналистика. Във всеки брой на вестника гърмят заглавия от рода на „Жертви на разврата“ – материал, посветен на морала във Варненската девическа гимназия, любима тема на главния редактор Стефан Петков, „Чиновник грубиянин“, „Недобросъвестен чиновник“,  „Сигнал за неморално поведение на градски агент“, „Стрелба в бирария ХХ век“,  „Компрометирани варненски адвокати“, „Кой покровителствува скъпотията“, „Гламавщината на варненското кметство“, „Злото във Варненската община“ – жестока атака, изпълнена с обвинения в корупция и разхищение спрямо секретаря на общината Коста Иванов, основана на „факти“ от неизвестен източник, твърдящ, че го видял да ходи няколко пъти с общинския файтон до „своя бостан в „Гюндюз-чешме“, и т.н., и т.н.

Освен липсата на морал сред ученичките и техните възпитатели сред редовните „клиенти“ на жълтите дописки са кметовете на Варна и особено д-р Ангел Пискюлиев, полицията и нейните служители, по-видни граждани и представители на търговското съсловие, които по един или друг начин са влезли в полезрението на редакцията на вестника – било като са отказали да се рекламират в него, или просто да му станат абонати. Сред недолюбваните от „Свободен глас“ видни варненци бил и Дабко Дабков, който в периода 1905-1912 година е архитект и окръжен инженер на Варна.

Не е ясно защо Стефан Петков и неговите сподвижници са взели „на мушка“ архитект Дабков, човекът, който е оставил за поколенията емблематични и до наши дни варненски сгради - модерния кино-театър „Ранков“, зданията на ул. „Княз Борис I“ № 27 и 53, хотел „Лондон“, къщите на бул. „Мария-Луиза“ № 3 и 31, завършва строителството на Морската зоологическа станция с аквариум за живота в Черно море, сградата на Софийската банка на ул. „Преславска“ и Средното търговско училище – днес Икономически университет, и съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес щаб на Военноморските сили. Не е ясно, но е факт, че

вестник „Свободен глас“ редовно дава поле за изява на всеки, който е готов да се оплаче от арх. Дабков,

макар и да се налага в следващия брой да публикува опровержение или отговор на засегнатия. Ето няколко примера:

На 28 октомври 1907 г. в бр. 39 на вестника е публикувано „Оплакване от варненски бояджии срещу арх. Дабков относно високата цена на търга за боядисване на мъжката гимназия“, а след два броя на 11 ноември с.г. излиза опровержението – „Писмо - отговор от държавния архитект по повод оплакването на варненския бояджийски еснаф от завишените цени за боядисването на мъжката гимназия“.

Всъщност публикуването на този отговор не заличава вредата, която е нанесла първата статия, оставяйки публиката с впечатление за нарушения от страна на Дабков, чиято единствена вина в случая е, ако внимателно анализираме двата материала, че преследва високо качество на строителството.

Чрез тази си безкомпромисност, макар и жестоко критикуван от жълтите вестници, арх. Дабков постига целта си. Построеното и проектираното от него в голямата си част радва варненци и гостите на града и днес, а за злостните материали на „Свободен глас“ със заглавия „Инженер Марчев и архитект Дабков с актове за нарушение на „Закона за гербовия сбор“, публикуван в бр. 46 от 6 декември 1909 г., „Държавен чиновник и частните му предприятия“ (бр. 9 от 2 март 1908 г.) или „Съмнения за незаконна дейност от страна на варненския държавен архитект“ и т.н. едва ли някой е чувал, но чрез тях и редакторът Стефан Петков също успява да постигне успех – финансов.

Няколко месеца редовни „жълтини“ във вестника

и от средата на септември 1906 г. страниците на „Свободен глас“ се запълват с все повече и повече рекламни съобщения. В някои броеве се налага вестникът да излиза с допълнителни страници, за да побере платените реклами.

Не закъсняват и последствията от тази „печеливша дейност“ на Стефан Петков. Потърпевшите от „жълтите дописки“, обидените и „омаскарените“ започват да си търсят правата в съда, а други варненски вестници, чиито рекламодатели Петков е отмъкнал, не пропускат да публикуват постановените присъди. Особено активен в това начинание е вестник „Известник“, с който редакцията на „Свободен глас“ е в открит конфликт.

Първата присъда срещу Стефан Петков идва само няколко месеца след началото на „жълтините“ в неговата медия. На 27 февруари 1907 г. в бр. 41 на „Известник“ е публикувана следната дописка:

„На 22 того във Варненския окръжен съд, по едно углавно дело, редакторът на в. „Свободен глас“ биде осъден на два месеца затвор, 100 лева глоба и разноските по водене на делото“.

На следващата година редакторът на „Известник“ Глушков завежда дело срещу Петков. Присъдата е публикувана в бр. 20 от 24 декември 1908 г. на същия вестник:

Допълнителните пета и шеста страница на бр. 36 от 24 септември 1906 г. на „Свободен глас“. От края на лятото на 1906 г. вестникът все по-често излиза с допълнителни страници, предназначени за платена реклама.

„За нанесена обида чрез печат във в. „Свободен глас“ ние бяхме завели дело против редакцията му, като искахме наказанието на виновника. На 22 того делото за последен път се разгледа в тукашния Окр. съд и отговорникът по нанесената ни обида Стефан Петков, съдът призна за виновен и го осъди на един месец затвор и 50 лева глоба“.

През годините и със зачестяване на „провиненията“ се увеличава и размерът на присъдите и глобите,

които съдът налага на Петков. От бр. 119 на вестник „Светкавица“ (15 септември 1912 г.) става ясно, че „завчера на 12 того в окръжния съд се разгледа обвинението на г. Ив. К. Попов против „редактора" на в. „Свободен Глас“ Ст. Петков за нанесената му обида и клевета чрез печата. Съда като е бил обеден напълно във виноватоста на този типичен редактор осъдил го на 1 година строг тъмничен затвор и 500 лева глоба. Ето последствията за хора като Ст. Петков, които грубите си материялни интереси държат много по-високо от честта на когото и да било“.

Стефан Петков обжалва тази вече доста сериозна присъда пред Русенския апелативен съд. Апелативният съд действително намалява присъдата, но налага на редактора на „Свободен глас“ едно допълнително „наказание“, което явно е било с цел обществено порицание. Той трябвало да публикува решението на съда на страниците на „Свободен глас“ (26 октомври 1914 г., бр. 54).

„Присъда № 65, гр. Русе, 4 февруарий 1914 г. В името на Негово Величество Фердинанд I, Цар на Българите, Русенския Апелативен Съд углавно отделение на първий февруарий 1914 г. в I открито съдебно заседание в следующия състав: подпредседател В. Ив. Начев, членове: М. Генчев и Д. Йосифчев, при подсекретаря Г. Ковачев, и в присъствието на прокурора В. Данчов, слуша доложеното от члена Генчева углавното дело № 62 по описа за 1913 г., заведено по апелативната жалба на Стефан Ив. Петков от гр. Варна, против присъдата на Варнен. Окр. Съд от 15 септ. 1912 г. под №…. В съдебното заседание присъствуваха: подсъдимия Стефан Петков с защитниците си — Русенските адвокати: Петър Карамиичев и Юрдан Хлебаров и частния обвинител Ив. Попов със защитника си Бончо Калев…“ – следват дълги обяснения на провинението на Петков, както и пледоариите на защитата и обвинението. Накрая присъдата е произнесена:

„На основание чл. чл. 460а и 465 п. 3 от углавното съдопроизводство Русенския Апелативен Съд Присъди: Изменява присъдата на Варн. Окр. Съд от 15 Септемврий 1912 г. под №… , така: Признава подсъдимия Стефан Ив. Петков от Македония, живущ в гр. Варна, за виновен в това, че като редактор стопанин на издавания в гр. Варна вестник „Свободен Глас“

със статиите под надслов „рафинирани мошеничества“, „проверител или ортак“,

„мошеничества и кражби в дружество Бъдещност“, „търговски морал ли?“ напечатани в броеве: 14, 16, 20 и 21 на издавания от него вестник „Свободен Глас“ от 16 и 19 Април, 19 и 26 Май 1912 година с изразите: „мошеник“, „криминален тип“, „носи позор на челото си“, „изхвърлен от обществото“, „безсрамните му грабителски инстинкти“, „банкерски бандит“, че като директор на д-вото Бъдещност плечкосал, ограбил, унищожил дружеството, вземал рушвет, правил шантаж с интересите на дружеството, крал най-вулгарно, до като изпразнил касата на дружеството и го докарал до дереджето: днес акциите му да не струват нищо, съзнателно е  нанесъл обида чрез печата на Иван Попов от гр. Варна, вследствие на което и на основание чл. 236 п. 5 от Наказат. Закон го осъжда на един месец тъмничен затвор и да заплати в полза на хазната (50) петдесет лева глоба, заменима в случай на несъстоятелност с десет дневен тъмничен затвор.

Присъдата е окончателна и подлежи на обжалвание пред Върховний Касационен Съд в двеседмичен срок считано от 4 февруарий 1914 год. когато ще бъде приготвена и обявена в окончателна форма“.

През октомври 1914 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата и вестник „Свободен глас“ е принуден да я отпечата, а десет месеца по-късно прекратява съществуването си.

Благодарение на него обаче знаем колко са стрували честта и достойнството на засегнатите от „обида в печата“ – между 50 и 100 лв. глоба (което във времето на цена на вестника от 10 ст. си е било доста сериозна сума) и между три дни и един месец „тъмничен затвор“. Така се наказвала клеветата преди повече от сто години.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение

Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

По окръжните избори във Варна

По допущание жените във Висшето училище