Непознатата история: Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

На пазар в центъра на Варна.

След Освобождението във все още доминираната от турското и гръцкото население Варна започват да се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония. Те пристигат в морския град с каруците, повели след себе си я крава, я бивол, я някоя и друга овца или коза. От дворовете в Ени махале, т. е., българската махала, често се чувало и квичене на прасета, а сутрин целият град се огласял от кукуригането на петли.

Така с увеличението на населението на града бързо нараснало и числото на домашните животни, много от които се отглеждали буквално на улицата. Съвсем нормална част от ежедневието било да се разминеш с крава, бивол или прасе, дори и в най-значимите обществени места на града -  Балък-пазар, Мусалата или на Ченгене-пазар.

Гражданите започнали сериозно да негодуват от това положение и да се жалват до всички институции, както личи от дописка, публикувана във вестник „Свободен гражданин“, бр. 34 от 19 март 1897 г.: „Кравите, биволите и т.н., като си правят всекидневната променада (разходка – б.а.) из Мусалата и главните улици, оставят сума нечистотии, вредителни за здравето на гражданите. На това зло не могат да помогнат и метачите. Освен това държането на добитъците в центъра на града и в тесни дворове развалят въздуха и способствуват за развитието на разни епидемически болести….

Животните, независимо от друго, плашат из улиците и малките деца, които ходят на училище. Тази азиатска дивотия никъде в света вече не съществува, освен у нас.“

В бр. 32 от 3 март 1897 г. на същия вестник се изтъква и друг проблем, свързан със свободното отглеждане на животни в града: „Крави, коне и магарета ходят свободно и законно из къщите на гражданите ден и нощ, развалят им градините, изяждат им праза, зелето и другите запазени зеленчуци…

Освен това дръвчетата из главната улица и видни места, едвам израсли на няколко години, са повредени или в стеблото или в листата (короната) от тия животни…“

Справката е публикувана на 28.І.1890 г. в бр. 4 на „Варненски общински вестник“.

Пръв, още същата година, взема (макар и частично) мерки кметът Жеко Жеков

На 17 октомври 1897 г. той издава заповед, с която забранява отглеждането на овце в дворовете. „Приказът“ е публикуван в бр. 36 от 20 октомври 1897 г. на „Варненски общински вестник“: „Констатирано е че некои Варненски жители държат овци в дворовете си. Понеже с държанието на овци в дворищата, освен че се произвеждат разни нечистотии миризми, но безпокоят се и жителите на съседните домове, на основание чл. 88, т. 23 от „3акона за градските общини“ постанових:

1) Забранявам държанието овци в дворовете на града.

2) Нарушителите на настоящии ми приказ ще се наказват с глоба по чл. 96 от „3акона за градските общини“.“

На 13 май 1902 г. Руси Матеев издава историческата Заповед № 141, която има за цел да прекрати свободните разходки на животни по улиците на Варна. В документа, публикуван в бр. 14 от 1 юни с.г. на „Варненски общински вестник“, е записано: „Подписании Кмет на гр. Варна, като взех пред вид, че от пущането на свобода на разни добитъци из и извън града, се правят много пакости на градини и частни домове, както и на посадените градски фиданки, тъй щото не люлее да се постигне целта и напразно отиват грижите, както на гражданите, така и на само го общинско управление, за упазвание посадените по улиците и отвън на оградите фиданки. Като имам предвид... че запрещението за пущание свободно без никакъв надзор на добитъци е наумявано неколко пъти, то въз основание т. т. 18 и 21 на член 88 от закона за градските общини, заповядвам:

I. Задължавам всеки притежател на какъвто и да е добитък, когато се изкарва на паша или докарва от паша, да бива придружаван непременно от човек и то тъкмо от домът до определеното за събиране на чардата место на край града и от там обратно за домът;

II. Под никакъв предлог нема да се взимат във внимание никакви извинения за неизпълнение ст. I от настоящата заповед;

III. Добитъци, които се намерят свободни из града или на поляната към лозята, било по всички шосета и пътища около града, по които има посадени фиданки, ще се задържат като добитъци „гова", а стопаните им ще бъдат глобявани съгласно чл. 72 от закона за градските общини с глоба от 1 до 50 лева и ако добитъкът е причинил некаква вреда, то по надлежнии ред и съставен акт, ще се изисква и загубата.

IV. Грижата по надзора за точното изпълнение на тая заповед, възлагам на общинските санитарни пристави и пазачите на фиданките.“

С развитието на града и околностите му като курортно място се предприемат и мерки за осигуряване на съответните комфорт и чист въздух за пристигащите от близо и далеч гости. През 1909 г. са закрити краварниците на окръжното стопанство „Св. Константин“. Животните са раздадени на скотовъдци и земеделци срещу условието първото теле (здраво и добре угоено, двегодишно животно) да бъде върнато обратно.

Разбира се, съвсем не било лесно, дори и с налагането на глоби, да бъдат принудени новоизпечените „гражданя“ да се съобразяват със съседите си и да спазват заповедите и наредбите, свързани с отглеждането на домашните животни.

През 1910 г. кметът Иван Церов започва истинска битка срещу тази напаст

С публикуваната във „Варненски общински вестник“ Заповед № 334 от 3 май 1910 г. Церов се опитва за пореден път да въведе правила и да ограничи безразборното отглеждане на селскостопански животни в града: „Забелязал съм, че повечето от гражданите, стопани на добитъка, като коне, крави, телета, овци, свини и пр. ги оставят свободно и без всякакъв контрол да ходят низ улиците на града и околностите, с което причиняват повреди на частната и общинска собственост, пред вид на това и въз основа на чл. 64 от закона за градските общини, Заповедвам:

1) строго се забранява безконтролното пущане на добитък низ улиците на града;

2) задължавам стопаните на добитък да го придружават всекога при изкарването му на паша до предаванието му на пастиря;

3) заловеният добитък из улиците и праздните места на града, непридружен от стопанина му ще се откарва в общинския капан, дето при поискването му ще бъдат глобявани стопаните от 1 до 5 лева, вън от определената такса за храна, съгласно решение № 189/908 год.

Изпълнението на настоящата заповед възлагам на всички административни, полицейски власти и общински органи.“

На 26 юни същата година във вестника излиза и допълнение към заповедта, което регламентира и движението на животните в околностите на Варна. В новия административен акт на Иван Церов се казва: „Строго се забранява на гражданите да пускат добитъка си на паша без пазач покрай шосетата, особено край града, понеже причиняват повреди на тия последните. Нарушителите на тая заповед ще се наказват с глоба от 1 до 50 лева съгласно чл. 72 от същия закон, решение № 189/908 година. Изпълнението на настоящата заповед възлагам на всички административни, полицейски, горски власти и общински органи“.

Товарене на параход на пристанището във Варна през 1933 г. Железопътните вагони с животни са в близост до кораба. Фотографът е уловил момента на вдигане на добитъка с кран на борда на парахода.

През следващите няколко години изобретателните стопани на преживни животни в града намират ново място, на което да пускат свободно животните си – новия гробищен парк.

Жалбите и протестите на гражданите принуждават общинските власти да вземат необходимите мерки

и през 1914 г. кметът Александър Василев забранява подобни своеволия. Ето какво гласи публикуваната на 10 май с.г. във „Варненски общински вестник“ Заповед №250:

„В оградата на новите гробища общината е запазила доста големо пространство за косение на сено. Въпреки това обаче, некои граждани съседни на гробищата са пущали нощно време тайно добитъка и овцете си да пасат и с това нанасят вреди на общината. По повод на това, заповедвам: Строго се забранява пущането на какъвто и да било добитък да пасе в оградата на новите гробища. Предупреждавам, че провинилите се ще се глобяват с най-тежки глоби, а хванатия добитък ще се запира в градския капан след което ще се събират вреди и загуби. Изпълнението на настоящата ми заповед възлагам на техническия надзирател при гробищата и на полските пазачи от тази местности“.

Глобите ставали все по-високи, а хигиенните изисквания все по-големи. През 1922 г. за неизмита и почистена кочина санитарните власти издавали веднага акт до 500 лева.

Днес според Наредбата за обществения ред на община Варна отглеждането на селскостопански животни и птици в морската столица е забранено и се санкционира с глобата от 50 до 500 лв. Забраната се отнася и за обитателите на къщи в града. Въпреки наредбата все още има случаи на новоизлюпени граждани, на които (за ужас на съседите) им е трудно да се разделят с „домашните си любимци“. За щастие на варненци днес тези случаи са изолирани и при сигнал нерегламентираните кокошарници и свинарници бързо се премахват.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Именуване на градските улици във Варна

Морските състезания

По окръжните избори във Варна

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите