Непознатата история: Именуване на градските улици във Варна

Изглед от улица „Богданова“ (днешна „Княз Дондуков“).

Днешната непозната история, която ще ви разкажа за миналото на Варна, е провокирана от едно сравнително скорошно събитие, което отново повдига въпроса за именуването на улиците в града и как и от кого се избират имената им. В края на ноември 2018 г. след дълга дискусия комисията по „Култура и духовно развитие“ към Общински съвет – Варна, взе решение ул. „Иван Панайотов Церов“ в район „Младост“ да бъде преименувана на ул. „Васил Чекаларов“ - български революционер и главен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско, който, за съжаление, няма нищо общо с Варна, но с подвизите, родолюбието си и трагичната си кончина си е заслужил почитта на поколенията. Друг въпрос е дали именно Варна бе най-подходящият град, който да именува улица в памет на войводата… По-любопитен е фактът, че това решение бе взето, защото до този момент във Варна имаше две улици, кръстени на Иван Церов – едната в район „Младост“ и втората в СО „Траката“ в район „Приморски“. Дублирането на административните адреси на хората, живеещи на тези две улици, създаваше сериозно неудобство, но самият факт, че варненци са решили два пъти да почетат един човек, именувайки улици на негово име, говори за огромното уважение, което хранят поколенията към делото му.

Изглед от улица „Цар Самуил“.         

Иван Церов е бил кмет на Варна в периода 1909-1912 г.

Той е роден на 26 март 1857 г. в с. Церова Курия, Великотърновско. Завършва богословско училище при Лясковския манастир. Учител е в родното си село, Габрово, Свищов, Варна. Във Варна е назначен за преподавател по български език и литература в Мъжката и Девическата гимназия. През 1890 г. става инспектор във Варненското учебно окръжие. През тези години той съставя и издава „Христоматия по българска литература за средните училища“.

По време на кметуването на Церов по негова инициатива се създава театрално дружество, което да сформира театрална трупа и да съдейства за построяването на театрална сграда. На 26 март 1912 г. Иван Церов прави първата копка на нова театрална сграда.

Изглед от улица „Св. Параскева“ (днес това е ул. „Неофит Бозвели“).

През есента на 1909 г. в местността  Харами-дере се полага основния камък по каптажа на варненския водопровод. Общинският бюджет за 1910 г. осигурява средства за изграждане на нови улици, мостове, канализация, обществени сгради. През мандата на Иван Церов се изграждат 4 нови училища и 4 квартални хали. Той внася предложение за изграждане на електрическа мрежа в града.

Иван Церов е организатор на честването през 1911 г. на „50-годишнината на Първото българско училище във Варна“ и по негово предложение се взема решение

9 улици да се именуват на видни просветители и възрожденци

Ето какво пише по този повод вестник „Народна сила“, бр. 28 от 22 април 1911 г.:  „Общинският съвет е решил да се преименуват улиците на IV участък, наречени линии по имената на видни дейци по учебното дело и възраждането на българщината във Варна. ІІ линия се именува ул. „Рачинска“, ІІІ-та линия — ул. „Братя Георгевич“, ІV-та линия — ул. „Ат. Георгиев“, V-та линия — ул. „Хаджи Стамат“, VІ-та линия — ул. „Господин х. Иванов“, ХІІІ та линия — ул. „Велико Христов“, ХVІІ-та линия — ул. „Сава Доброплодни“, ХVІІІ-та линия — ул. „Христо Самсарон“, ХХ-та линия — ул. „Георги Живков“

Заслугите на тия дейци са проучени от археологическото дружество, което е и поискало от Общинския съвет за преименованието на „линиите“ — по техните имена.“

През 1933 г. във „Варненски общински вестник“ (бр. 297 от  1 януари) излиза и обширна статия със заглавие „Именуване на градските улици“, в която Иван Церов изказва своята позиция как трябва да се случва това:

Възрожденски къщи и чешма на ъгъла на улиците „Княз Дондуков“ и „Граф Игнатиев“.

„Всеизвестно е, че названията на улиците в градовете се дават на заслужили на страната или на града лица, на бележити народостни събития и по-значителни местности. Освен засвидетелствуване на дължима почит и признателност към подобни с будно обществено чувство и благодатни дела личности, цели се идеята, както се приема в днешно време, да се въздействува възпитателно и най-мощно върху подраствуващото поколение и връстното гражданство, като по един нагледен и неотразим начин им сочат и внушават най-потребните и жизнени за тях познания по отечествената история и география - познания за народостна и местна самоценност. И твърде естествено е, че хвърляйки поглед върху надписа на една или друга улица, човек веднага си задава въпрос за нейното именование и ако нещо не знае, за да го изясни, пита някого другиго. По тия съображения и за улеснение изобщо на граждани и гражданки, тук по-долу се дават обяснителни бележки за лицата и местностите, на които са именувани улици в град Варна. Тези бележки са приготвени предимно от назначената от кметството след 1929 г. последна комисия за казаната цел, като комисията внесе по възможност и известна система при наименуването и преименуването на улиците, каквато кажи липсваше, освен за улиците, наименовани през 1911 г. по случай празднуването 50-годишнината от откриване на първото българско училище във Варна, когато тъй наречените линии северно от улица „Съборна“ се наименоваха на дейците по възраждането на българщината във Варна. Според възприетата система,

внесе се историческа или друга съответна връзка при названието на улиците.

Тъй, улица „Гургулят“, разширена и китонирана, се преименува „Цар Симеон“, за да се свърже с улица „Преслав“, която пък е във връзка с ул. „Цар Борис“; улица „Северна“ в I участък се преименува „Сан Стефано“, та с нея се свързва наименуваната там сега улица „Граф Игнатиев“, а близко с последната е и улица „Княз Дондуков“. Все там се наредиха и улици за българските писатели в Симеоново време: Епископ Константин, Ив. Екзарх, Пресвитер Григорий, Черноризец Храбър и Пресвитер Козма (последният от времето на Петра и Самуила).

Стара варненска къща на ул. „Северна“ (днес ул. „Сан Стефано“).

Тук са и улиците „Плиска“ и „Патлейна“. Улица на писателите по нашето народно възраждане са наречени главно в новозастроената част на града към Търговското училище, средоточна на която е улица, „Отец Паисий“. Тук са улиците и на главните руски военоначалници по нашето освобождение и на ония на българските военоначалници през Балканската и Общоевропейските войни. Последните са наречени през 1923 година. Наименуваха се улици и на строителите на нова България: П. Каравелов, Др. Цанков, К. Стоилов, М. Балабанов и Ст. Стамболов към улица „6 септемврий“ и близката ней „Сливница“. Нарекоха се улици и на заслужилите на българския народ чужденци: Феликс Каниц, Скайлер, Братя Бъкстон, Павел Н. Мимоков и Любомир Нидерле. Хубаво стана, че се поставиха вече и табли на всички улици в града, както и за площада пред Съборната черква, назван „Митрополит Симеон“ и за онзи пред общината - площад „Независимост“.

Подписано от Ив. П. Церов“.

Благодарение на екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, за илюстрации ще мога да използвам акварелите на инж. геометъра Индржих Кноб, който е пресъздал в творбите си облика и улиците на града по време и веднага след Освобождението.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Морските състезания

По окръжните избори във Варна

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите