Непознатата история: По окръжните избори във Варна

Членове на Варненския окръжен съвет (I редовна сесия от VII избирателен период 1906 г.) - Васил Холевич - председател на Съвета, Иван Павлов - секретар при Окръжното управление и заместник на окръжния управител, Петър х. Христов - главен секретар, Еню Дянков - член-секретар на Постоянната комисия, Никола К. Чехларов - член-касиер на Постоянната комисия. Членове на Съвета: Киро Меразчиев, Еню Шишков, Матю Ив. Рачев, Райко Цонев, Венчан Христов, Григор Карабатак, Желязко Дели Атанасов, Георги Лечов, Васил Матеев, Господин Георгиев, Павли Димитров, Руси Каров, Стефан Василев, Атанас Петров, Стоян Саиров, Михал Кръстев, Осман Салиев, Ахмед Хасанов, Абдименан Ахмедов, Мустафа Аптиев, Нури Исамилов, Мехмед Байрактаров. Снимка и текст Регионална библиотека “Пенчо Славейков“ – Варна

В началото на юли 1891 г. с княжески указ е насрочена дата за провеждането на избори за членове на окръжните съвети в Княжество България.

Окръжните съвети са имали изключително важна роля в административната структура на младата българска държава. След Освобождението при установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи се запазва административно-териториалната структура, като се премахват само вилаетите, а останалите единици са преименувани, както следва: санджаците стават губернии; каазите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски).

Първата териториална реформа в България се провежда 3 години след Освобождението. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/VІІІ/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии. С новото административно-териториално деление след Съединението към 1890 г. територията на княжеството е разделена на 22 окръга с 85 околии, като 6 окръга са в бившата Източна Румелия.

Начело на всяко окръжие стои окръжен управител, който е представител на централната власт и отговаря за финансовото управление на окръга. Всеки окръг има и окръжен съвет, съставен от 12 до 30 членове в зависимост от населението. Околиите се управляват от околийски началник. В София, Русе, Варна и Пловдив се назначават и градоначалници.

При първите избори за окръжни и градски съвети се спазвал принципът за еднакво право на представителност в съвета на всички етнически групи, населяващи града. Така например през 1887 г. за членове на съвета трябвало да бъдат предложени петима българи, петима турци, петима гърци и 1 арменец. Според статия, публикувана във вестник „Добруджа“ (бр. 2 от 31.Х.1887 г.) със заглавие „Варненските избори и предателите“, на 1 октомври с.г. в „старата гимназия“ се събрали над 100 от по-будните и грамотни граждани с идеята да предложат пред гражданството кандидати за съвета. За председател на това събрание бил избран д-р Пискюлиев, а българите поставили ребром въпроса, че „в интерес на града е не да се представляват различните нации с многото си членове в общинското управление, а в умението как да водят градските работи, което много зависи от знаенето на официалния език“, и помолили турците и гърците да им отстъпят от квотата си по още едно място в съвета.

Турците се съгласили, но гърците упорито настоявали да запазят числото на представителите си и в крайна сметка напуснали събранието. „Останалите граждани, като не намериха друг способ за спогодба, избраха и препоръчаха на избирателите 8 българи, 6 турци и 2 арменци.“

Публикация във „Варненски общински вестник“ (20/VІІ/1897, No. 24-25, 3 с.) Съобщение за назначаване на избори за Окръжен съвет.

Разбира се, бламирането на гръцката общност в града, която по това време била доста силна, не минало без сериозна борба, но в крайна сметка идеята за избор в съвета на грамотни и знаещи хора успяла.

В тази насока са и съветите, които редакцията на вестник „Черно море“ си позволява да отправи към своите читатели, когато четири години по-късно са насрочени новите избори за членове на Окръжния съвет. Ето какво научаваме от статията, публикувана в бр.7 от 21.VІІ.1891 г.:

„Да избира сам народа своите управници, по каквато и част да бъде, е едно сигурно средство, да се управлява той тъкмо по угодата си, според обичаите си, според силите си.

Основният наш закон – Конституцията – е наградил народа с това право,

като без съмнение, е мислел, че по този път той, народа, ще изразява волята си върху всички въпроси и дела, които се касаят до неговите интереси, и ще им дава такова направление, каквото намира за благотворно. Няма да се простираме тука по-широко върху същността на това избирателно право, едно, защото то е вече известно и на малките деца у нас, и друго, не ни е целта да разправяме върху туй, а да говорим само за идущите избори.

Казахме, че окръжни избори ще правим наскоро; с други думи ще избираме хора изпомежду си, за да създадем окръжен съвет за три години.

Какви хора да изберем?

Този е първий въпрос, който неминуемо занимава всеки български поданик. За да си обясним въпроса, длъжни сме да знаем:

За каква работа хора трябват?

Ний сме привикнали да слушаме и да гледаме „окръжен съвет“ и „постоянна комисия“ и, като кажем само тия служби и имена, удовлетворяваме се. Ний сме привикнали да гледаме много по-сериозно на изборите за народни представители и тая сериозност умаловажава изборът на окр. съветници: „Ех там в окр. съвет може да бъде кой да е“ – кажем си и свършим, т.е. избираме както и когото завърнем. Нема да излъжем, ако прибавим и туй още, че за народни представители, ако малко от малко се замисляме и се спираме върху по-видните ни хора, защото там, в Народното Събрание, трябва да се има „дълбок ум и разигран език“ - за окръжни съветници ний гледаме повече по приятелство или по хатъра и личния си интерес, да избираме по-ближните си, макар и от нищо да не отбират! Много са такива случаи. Нека ни простят всички интересующи се от тия избори, че казахме една твърде неприятна истина: Нашите частни (окръж. и град.) избори стават повече по лични и материялни съображения и мъчно може да се установи 10% от истински граждански подбуждения… Било за заплата, било за прокарване на материялни облаги чрез избраните, ний

избираме повечето без да гледаме на способности и честност…“

Статията продължава с анализ на провеждането на местни избори в Европа и за важността, която имат те за развитието на младата държава, като изключително значение се отдава на работата, която Окръжният съвет трябва да свърши, и на значението й за развитието на града, а именно:

„а) Да определя начина за събирането на окръжните приходи и да управлява и издържа движимите и недвижими имоти.

б) Да означава посоки и да предлага правенето и поддържането на околийските и междуселски пътища, като определя помощи на общините за посрещане на разноските.

в) Да отрежда суми и да определя какви мерки трябва да се вземат за подобрението на добитъка, земеделието и развитие на търговията.

г) Да открива и поддържа благотворителни заведения и да разхвърля помощите от общините.

д) Да поддържа трикласните училища и окръжните специални класове.

е) Да дава помощи на общините за училища, черкви, кладенци, чешми, пътища и други строения.

ж) Да определя заплатите и пенсиите от окръжния бюджет.

з) Да се грижи за санитарното и хигиеническо подобрение на окръга.

и) Да разхвърля данъците между общините.

к) Да определя връхнина до 10% от прямите даждия.

л) Да утвърждава бюджета на окръга.

м) Да сключва заеми за сметка на окръжието и прочие други работи.

Колко сериозна дейност! Колко опитни хора трябва да бъдат в окръжния съвет! Колко добре трябва да знаят те своя окръг! Колко честни хора трябва да бъдат те, за да държат касата на окръга в ръцете си!

Много достойни, способни и честни хора трябва да наберем!

Колкото по-тъпи хора наберем, толкова по-зле пак за нас! Свободата, която е дадена от Конституцията в изборите, позволява да избираме каквито хора искаме: и невежи, и неспособни; нема никакви граници, никакъв ценз, освен да се подписват.

Но както виждаме каква работа ще вършат, ний сме длъжни да си отваряме добре очите и да поставим хора, които ще разбират какво вършат!“

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още от рубриката "Непознатата история":

Посещението на английските военни кораби

Знатните поляци – част 2

Знатните поляци

Една историческа среща

Французи и германци описват стара Варна

Стара Варна през очите на един американец

Гостите италианци

Конете във Варна

Качеството на храната в стара Варна