Непознатата история: Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

През 1884 г., след отстраняване на общинската управа и кмета Руси Матеев, който като отявлен стамболовист в този момент остава без необходимата му политическа подкрепа, Коста Ранков организира част от варненските първенци, които избират тричленна комисия. Въпреки липсата на княжески указ, каквито са тогавашните законови изисквания, комисията поема ръководството на общината. Разбира се, начело на тази комисия застава Коста Ранков.

На последвалите местни избори печелят „правилните“ сили и Ранков става кмет, а Алеко Константинов пише по този повод фейлетоните си „По изборите в Свищов“ и „ Бай Ганьо прави избори“.

Ранков едва ли очаква, че много скоро „бумерангът“ ще се върне и само 7 години по-късно, на 17 януари 1901 г. с „Височайши Указ под № 13 от 12-того е растурен досегашния Варнен. Градско Общинский съвет, и зa 11 Февруарий  1901 г. се свикват избирателите на града Варна за избирание нови членове зa същий съвет“, според съобщението, публикувано на 28 януари, с.г. във „Варненски общински вестник“.

Указът определя и състава на тричленната комисия, която ще управлява града до изборите.

Начело на комисията застава именно Руси Матеев

На последвалите на 11 февруари избори Матеев е избран за втори път да управлява Варна, но председателството му на тричленната комисия (което продължава точно три месеца до официалното му встъпване в длъжност като кмет на 16 април 1901 година) дава основание на Христо Мирски да твърди, че всъщност Руси Матеев е управлявал града не 2, а 3 мандата. По този начин синът на Кръстьо Мирски се застрахова за историческата памет на поколенията, защото самият той е бил начело на тричленна комисия за няколко месеца през 1923 година. Представяйки председателството на Матеев през тези няколко месеца като отделен мандат, Христо Мирски дава заявка, че очаква да влезе в редиците на кметовете на града със своето, също толкова кратко, председателство.

Ето какво разказва той за това кметуване на Руси Матеев в два последователни броя на „Варненски общински вестник“ (тази част е публикувана в бр. 285-286 от 14 септември 1932 г.):

„На 16 IV 1901 г. бил  конституиран нов съвет с кмет Руен Матеев, помощници: Васил Ст. Загоров, Тодоръ Живков и Георги Ив. Ноев при съветници: Киро Киров, Тодор Пенчев, Джендо Георгиев, Никола Боев, Иван Стоянов, Иван Паскалев, Дим. Тракоглу, Никола Парасков, Медатя Сукязов, х. Рухи Ешрефов, Аптула Дервишов, Юмер Еф. Мурадов.

Руси Матеев преди избора от 15 I с. г. е бил председател на тричленната общ. комисия.

На 4. V. 1901 г. съветникът  Джендо Георгиев си подал оставката, но съветът не я приел, тъй като нямало законни причини за подаване оставка и тъй като той е бил един от добрите съветници, с когото съветът не желаел да се раздели.

На 17 VIII с. г. биле поставени на дневен ред оставките на Тодор Живков, Георги Ноев, Иван Стоянов, Ив. Паскалев, х. Рухи Ешрефов, Абтула Дервишов, Мадатя Сукязов, Д. Тракоолу и Киро Киров, депозирани със заявление от 7 VIII с. г. Съветът намерил, че причините са неоснователни, неправдоподобни и се налагало проверка на заявлението, но при все това са били приети оставките на Т. Живков, Г. Ноев, Ив. Паскалев, Мадатя Сукязоа и х. Рухи. Оставките на Д. Трагооглу, Киро Киров и Абтула Дервишов не били приети, защото по сведения биле насилени в клуба на народната партия за да си подадат оставките и за техните оставки се налагало анкета.

На 25 VIII с. г. е било прочетено копие от телеграмата до М-ра на Вътр. Работи от Киро Киров, Абтула Дервишов и Дим. Трагооглу, с която заявяват, че доброволно си подават оставките.

Съветът ги приел. На местото на излезлите съветници дошли на 22 IX 1901 г. Кръстьо Мирски (баща на автора на материала – б.а.), Петко Ив. Бакърджиев, Ст. х. Пейчев, Янко Славчев, Д-р. Ив. Басанович, Никола Житаров, Васил Каракашев, Ст. Н. Шиваров и Андон Стайков.

На 29 IX с. г. бил избран втори помощник Спас Н. Шиваров. Решено било да останат двама помощници за економия.

Секретар на съвета бил Панайот Атанасов.

Благоустройствени решения и такива, които засягат въобще издигането на Варна, ще споменем следните:

(За разлика от предишните две представяния на кметове на Варна, които направихме – на Коста Ранков и Жеко Жеков, в това си представяне Христо Мирски е далеч по-благосклонен. Това е отчасти и заради присъствието на собствения му баща сред тези, които са управлявали града през този период – б.а.)

На 4 VII 1901 г. е било решено да се помоли Министерството щото ул. „Мария Луиза“, която по утвърдения план била 14 м., да бъде 20 м. широка, защото за в бъдеще тая улица щяла да бъде една от най-многолюдните.

На 19 XI 1901 г. е приет по принцип плана на техническото отделение за IV и V участъци, като се е решило да станат следните изменения:

На неколко места из участъците да се оставят места за площади;

ул. „Владислав“ да бъде 18 м. като се направи отчуждаване само от едната страна, ул. „Бенковска“ да бъде 20 м., а симетрично разположените на тия улици да бъдат най-малко по 10 м.; трапа в IV уч., между XIII линия, XV и улиците „Бенковска“ и „Ботева“ да се остави за градина;

Кварталът между улиците „Храбър“, „Нишка“, „Х. Дииитър“  и „Каблешкова“ да се остави за пазарище (хали) и местото между железарската улица и улиците „Кракра“  и „Св. Лавренти“  да се остави за детска градина.

От протокола с дата 18 XII се вижда, че били приготвени 46,135 погони метра  бордюрни камъни.

На 10. 1. 1905 г. да не се позволява никому строенето на бараки из града, освен за през летния сезон по ул. „Сливница“ и то павилиони.

На същата дата по предложение на Кръстю Мирски — да се натовари техническото отделение да направи в най-късо време план и да приготвят поемни условия за отдаване на предприемач направата на канала от моста на ул. „Саидова“ до морето, също и план и поемни условия за здание за библиотека, (последното решение е останало неизпълнено).

На същата дата е решено да се урегулират деретата от Сотира, Малка Кокарджа и Балчишкия път.

На 12 III 1902 г. са били прочетени два важни доклада от общ. Съветник  Д-р Ив. Басанович, които са приети по принцип, като е решено поради важността на въпросите да се напечатат изцяло във Варн. общ. вестник.

Тия доклади не са изгубили и днес своето значение и заслужава да се справи с тях всеки, който се интересува от уредбата на Варна.

По първия доклад било решено да се назначи санитарна комисия, която да изучи града в здравословно отношение и да приготви проекти главно за намаляване блатната треска

Препоръчвало се е:

а) да се запълнят и залесят блатата в IV участък,

б) улиците: Преславска, Владислав, Пиротска, Мария Луиза и площада около съборната църква и двора на окр. управление да се насадят с алиантус или др. дървета,

 в) градският архитект да изработи и представи в съвета образец  за евтини и здравословни къщи за несъстоятелното население, за да може да се строят за напред къщи по образец.

Втория доклад засяга повдигане град Варна в лечебно и културно отношение.

Според  доклада Варна като курорт разполага:

а) с климат, който летно време, благодарение на морето, никога не е бивал горещ. С есен приятна и относително доста топли, без много сняг зимни месеци,

б) със студени морски бани, които рационално употребявани заедно с  живенето край морето, действуват благотворно върху:

I) нервните страдания, инпотенция и др.

2) скрофулозните заболявания у децата и

3) нервни изтощения от усилена телесна и умствена работа

в) с много хубаво грозде, което с време ще направи Варна место за лекуване с грозде.

Казва се в доклада, че с време, като се почне приготвяне сгъстена морска вода, употребявана в морските бани, последните ще придобият още по-големо значение в лечебно отношение и по-разнообразно применение в церенето на разни болести.

От блатото пък ще може да се приготовлява блатен екстракт за блатни бани, с които ще може да се лекуват подагра, ишиас, тежки случаи от ревматизъм и пр.

Монастирът  „Св. Константин“  ще служи, като прекрасно место за постройка на хидротерапевтическо здание или санаториум било за нервни, било за скрофулозни.

За да може да се повдигне Варна като лечебна станция в културно отношение,

а с това да привлича и по-големо число нуждающи се, от което и градското население ще има голема полза, според  Д-р Ив. Басанович, общинското управление ще требва да се погрижи за асанизация на града (Вероятно авторът е имал предвид – асенизация (от лат. assenisatio), което означава - създаване на здравословни условия – б.а.), украсяването на града в естетично отношение, както и да съдействува на комфорта за живеене на тези от банските гости, които през сезона търсят във Варна развлечение и церене на своите болести.

Поради това, Д-р Ив. Басанович препоръчва:

а) да се разшири приморския парк до Евксиноградското шосе и да се увеличат контурите  поне с два ронда и едно место за игри (за тенис), павилион за музика, повече пейки в градината,

2) да се прокара край морето тесен път към Евксиноград за разходка, която за мнозина нервно болни е необходимост, а с време да се има пред вид и приобретението на параходи за крайбрежно пътуване,

з) да се построи в града или приморската градина едно голямо казино, в което да има салон за ядене, кафене, стаи за билярд, конверсация (от френското conversation – разговор, или тук става въпрос за салон за разговори – б.а.), читалня и пр.

Ще е нужно да се обърне внимание и на квартирния въпрос, като се учреди квартирно бюро, което да държи списъци за свободните квартири, да определя цените им, да се грижи за чистотата и въобще да улеснява гостите.

Препоръчва се да се възлагат част от разходите за украсяване на града на гостите и върху тия варненци, които извличат полза.

В доклада се изреждат ред курортни места, като се определя какви такси се събират в тях и кои се освобождават от заплащане на такси.

В курортите требва да има и специален лечебен комитет, който да се грижи за повдигане града в лечебно и културно отношение, требва да се образуват и особени дружества, които да се грижат за украсяване и поддържане на парковете и пр.

Съветът възприел некои конкретни предложения:

1) да се разшири приморската градина до Евксиноградското шосе,

2) да се построи павилион за музика,

3) да се набавят европейски пейки и други прости за удобство.

Възложено било на комисия от кмета, Д-р Басанович и гр. инженер да изучат и приготвят проект за крайморския панорамен път.

Решено било да се има пред вид постройката на лечебно казино, както и да се основе начертаната комисия, по състав препоръчан от Д-р Басанович, като временно е избрана комисия от кмета, Басанович, Ст. Х. Пейчев, общинският лекар, инженер и архитект, която да се грижи за подобрение на града в лечебно отношение.

Решено било да се образува и квартирно бюро.

На 12.ІІІ. 1902 г. е одобрен протокола на комисията по приемане шосето в  м. „Карабоклук“ покрай железопътната линия.

На 19.ІІІ с. г. е решен по принцип въпроса за постройка в Максуда на бюфет, като се залеси и местността. (До 1944 г. това мястото е било използвано от варненци за зеленчукови градини – бахчи, заради плодородната почва в района – б.а.) За вземане на това решение имало се пред вид, че много от жителите, близки до „Максуда“ излизали на разходка единствено в тая местност през летните дни и че това ще е от полза и в хигиенично отношение.

Сметало се, че требва да се построи и залеси от някого, който да го използува за 5 години, защото общината при своите оскъдни средства не била в състояние да създаде такава градина.“

Следва продължение.

Непознатата история: Управлението на Жеко Жеков

Непознатата история: Второто кметуване на Коста Ранков