Непознатата история: Честването на Никулден във Варна

ПЛАКАТ по повод Никулден от 1939 г.

След Освобождението, както и днес, на 6 декември варненци с най-голямо преклонение честват един от важните православни празници – Никулден, посветен на свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. 

В периода от март 1916 г. обаче, когато  България преминава от Юлианския към Григорианския календар, декември 1968 година, когато българската църква връща „стария стил“, т.е., Юлианския календар, празнували Никулден на 19 декември.
Но независимо от датата, на която гражданите на Варна отбелязвали този празник, неизменно го свързвали с моряците, рибата на трапезата и храма „Свети Николай“, построен от варненския майстор Янко Костанди в изпълнение на завещанието на родения във Варна одески търговец Параскев  Николаев. Църквата е наричана още и Морската, в нея варненските моряци полагат клетва до 1944 г.

Самият празник в началото на ХХ век е бил тачен не просто като Ден на моряка, а се е превръщал в тържество за целия ни морски град и най-вече за моряците. Не случайно  в бр. 47 от 12 декември 1909 г. на вестник „Свободен глас“ той е наречен 

„Праздника на нашата флота“ 

Ето как бил отбелязван Никулден тогава: „Миналата седмица на 6 декември, св. Никола бе праздника на нашата флота, която има за покровител св. Николая. По този случай сутринта в 9 часа се отслужи молебен във флотските казарми гдето началника на флота г-н Полковник Димитриев поздрави войниците и офицерите с праздника. Всички морски офицери отидоха вкупом в катедралната черква, гдето се отслужи молебен за здравето и дългоденствието на Н. Величество Руския Император Николай ІІ.

Вечерта във военния клуб имаше бал, на който присъствуваха всички офицери от гарнизона и флота с госпожите си, окръжния управител, консулите английский, германский, френский, австрийский  и холандский с госпожите си и много видни граждани. Салона на военния клуб беше изцяло декориран със знамена и други картини, представляващи морето, параходите и др. На дясната страна имаше портрета на Н. В. Царя снет на морския бряг с надпис: „българи, обичайте морето, пазете бреговете му“ Фердинанд. На срещната страна портрета на престолонаследника с венци: „Надежда“.
Под звуковете на музиката танците почнаха в 9 ½ часа и продължиха до 3 часа сутринта, при най-весело настроение. На гостите биде сервирана закуска най-разнообразна и отлично приготвена. Началника на флота г-н Полковник Димитриев приемаше и поздравяваше гостите, а младите моряци танцуваха с госпожиците и младите госпожи. Балът на флота ще се помни дълго по успеха, който има.

На Никулден полагали клетва да служат на България моряците от военния флот

Ето какво разказва за клетвата на матросите на кораба „Дръзки“ списание „Морски сговор“ от 1935 година: „Часът е 7 и 55 минути. Младите моряци са пред корабите, там са по-старите им другари, началниците им, цивилните и военни представители. Музиката изпълнява военни маршове. В 8 часа без една минута се чу рязката команда на командира на Дръзки: „За знамето мирно!“. Всичко живо, в целия район на флота, замря. Само дежурния пряпорец бавно се огъва, полюшван от слабия ветрец.

НАДЕЖДА МЕЖДУ ЛЕДА В ПРИСТАНИЩЕТО. Екипажът е  на леда пред кораба.

Точно в 8 часа същият командир заповяда: „Знамето вдигни!“. Всички мълчаливо снеха шапки. Музиката засвири. Към стожерните върхове тръгнаха стотици разноцветни пряпорци – корабите се разцветиха – а над кърмите, бавно и тържествено се заизкачваха към коронованите върхове на знаменните стожери, бойните знамена. „Наложи!“ „Шуми Марица“ и моряшко ура процепи въздуха над морето…“

През 1924 г. за Никулден във Варна било организирано многоцветно светлинно шоу.

Традиционно за празника се организирали празнични шествия, вечеринки и балове, но най-мащабното честване от този тип било през 1924 г., когато по повод на празника във Варна било организирано и невиждано до момента светлинно шоу. Ето какво пише за този невиждан спектакъл в бр. 2 от 1 февруари 1925 г. на списание „Морски сговор“.

„На 19.ХІІ м.г. – Никулден, празника на всички моряци в света, обществото на морските офицери в гр. Варна уреди морски бал в салоните на Военния клуб за в полза на варненския клон на Б.Н.М.С. Салоните бяха украсени в морски стил. Два дни преди бала в центъра на града бе поставен светящ рефлектор, който отражаваше думите: „Морето е неизчерпаем източник на богатства“ в последователно меняващи се цветове от народния ни трикольор.

Вечерта на бала отразяваше знака на сговора в уголемен вид.“

През 1939 г. Съюзът на българските моряци организира панихида по случай патронния празник и 10-годишнината от трагично загиналите моряци на параход „Варна“.

А докато градът празнувал, много моряци посрещали Никулден сред ледените води, 

в борба със стихията и в очакване да видят брега. Един такъв „Никулденски спомен“, публикуван на 19 декември в бр. 21 на „Морски ратник“, ни разказва за надеждата и силата, която образът на св. Николай Чудотворец дава на моряците:

„Беше срещу Никулден, когато с нашият параход току-що бехме преживели ужасите на силна снежна буря в морето и едва са бяхме добрали зад един див бряг, където се спряхме да чакаме утихването, или, по - право, спиранието на виелицата. Параходът се тресеше от силното вълнение и котвената верига тъй силно се опъваше, та всеки момент очаквахме да се скъса. При това положение, възбудени от спасението ни, по чудо, бяхме се настанили в задимения тесен салет (моряшка столова на кораба – б.а.) и разговорите се въртяха все по такива чудновати премеждия. Възбудената фантазия работеше силно и чудновати картини се заредиха. 

ПРАЗНИЧНА ЦЕРЕМОНИЯ по официалното откриване на пристанището. 
 

Старият параходен механик разказа, как през един Никулденски ден, намирайки се сутринта при силна буря и снежна виялица пред Босфора, не можели да забележат брега, Параходът, заливан и блъскан от грамадните вълни, носен и от течението, е бил играчка на стихията, Капитанът — стар далматинец — стоейки на капитанския мост в напрежение да забележи каква да е точка от брега, за да се ориентира, бил заобиколен от помощниците си. В разговор с тех той добавил с повишен тон: 

„Никой не може ни помогна, освен Св. Никола!“ 

В този момент дотърчава на мостика боцмана, който се казвал Никола и бил на близо, чул последната дума на капитана и мислейки, че го вика, качва се горе и застава пред капитана с думите: „Заповядайте, г-н капитан!" Докато капитана го гледал учудено — той протегнал ръка и казал: Г-н капитан, брега! Фарът - Румели пред нас! Капитанът бързо направлява парахода в показаната посока и след час биле в Кавак, посрещнати от пилота, от където продължили пътя си за Цариград. 
— Мен ми разправяше един стар капитан-турчин — обади се старшия помощник — една много интересна история. Бяхме завързани в Сиркиджи с „Кириля“, след като бяхме преживели една ужасна буря и едва се бяхме добрали до Босфора. Турците ни гледаха с удивление, как сме могли в такова време да пристигнем и беха ни нарекли „Шайтан вапор“ (Дяволският параход – б.а.). Старият капитан беше дошъл за новини, да научи за потънали или изчезнали платноходи и от дума на дума разправи следното: Веднъж когато бех около Созопол с гемията си, бех изненадан от такава силна буря, че се сметах за загубен. Изведнъж забелезах, че кормчията ми го нема и на негово место стои един стар човек в попско расо, цял измокрен от вода, който продължаваше да управлява гемията към „Ченгене скеле" (Ченгене скеле, или Цигански залив, е малък залив в южната част на Бургаския залив – б.а.). Щом пристигнахме на запазено място, той се изгуби. Истина ви казвам, кълна се в Аллаха, че това беше той — и показа с ръка на иконата на Св. Николай, пред която гореше кандилото — същия както е тук.. . . И аз го имам в гемията си — допълни турчина с почит. Прескачайки от случка на случка, дочакахме зората и продължихме пътуванието си, оставайки под впечатлението  на мистерията, който се крие в Св. Николските легенди“.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Проституция, алкохол и полиция

Непознатата история: Правилникът за проституцията в гр. Варна и неговото приложение

Непознатата история: За обществената нравственост в град Варна