Непознатата история: За обществената нравственост в град Варна

Когато препрочитам варненските вестници от края на ХІХ – началото на ХХ век почти във всеки брой, на почти всяко издание присъства материал, посветен на морала, неговите устои, съхраняването на моралните ценности, нравствеността и т.н. Тези статии са обикновено доста критични, а в много от тях са отправени и сериозни обвинения към полицията и местната власт, които не се справят с нравствената разруха в града. В подобни случаи перото на журналистите е особено остро.

След Освобождението и дори през първите години на ХХ век пъстрият етнически състав, обособеното в махали население и многонационалният човешки поток, преминаващ през пристанището, придават на Варна повече ориенталски, отколкото космополитен вид. Българското население е малцинство (според А. Иширков Освобождението заварва Варна с не повече от 3500 българи), и то силно повлияно от ориенталските нрави. Моралните ценности се измерват през призмата на „доброто старо“, с порицание и недоверие към новото и „поевропейчването“ на младите. Разбира се, и „старото“ си имало своите недостатъци и те в спомените на съвременниците са свързани с примитивните и разпуснати нрави на гагаузите.

Антон Страшимиров пише, че гагаузите във Варна ходели с големи ножове на поясите си, пиели много и вършели безумства: „Властта нищо не узнаваше от деянията тук: провинените изчезваха из „комшулуците“ на лабиринтите улици и се прехвърляха през море по четирите страни на света“.

Варненските гагаузи особено впечатлявали с пристрастието си към алкохола

и с „бабаитлъка“ си. Ив. Церов пише, че гагаузите са „в постоянна саморазправа и сбиване, най-вече с нож...“ и че са „вдадени страстно в пиене и грозно опиване“. Същото потвърждава и Александър Дякович, който от 1888 година е съдия във Варна: „Пиянството цъфтеше предимно между гърците и гагаузите... Да заколят човека посред пладне и главата му на улицата да търкулат - това бе явление обикновено и се считаше за бабаитлък, а кървавите свади се редят почти ежедневно“.

Константин Иречек също е впечатлен от гагаузите - такива, каквито ги е видял през 1881 и 1884 година: „В техния характер на първо място стои инатът и страстта във всичко. Много пият и при това скоро се скарват, като вадят веднага нож; убийства за отмъщение или само от случайна страст не са рядкост...“

Градът през 1901 г.

Справянето с „гагаузкия въпрос“ било единственото, което можело да накара вестникарите да напишат и няколко положителни думи за работата на полицията и властите като цяло, както се е получило и в публикуваната в бр. 50 от 14 декември 1908 г. на вестник „Свободен глас“ статия със заглавие „За обществената нравственост в г. Варна“. Ето как авторът на материала описва ситуацията в града:

„Ако се повърнем назад, в далечното минало, преди 20-25 години и направим едно сравнение между местните варненци, преимуществено гагаузкия елемент, със сегашните хора от същата среда,

ще констатираме твърде внушителна разлика в морално отношение

През отдавна миналите времена беше обикновено явление да бъдете очевидци на боища, пиянствуване и в улиците, разхождане на файтони, провикване с раздрани гърла през делник и праздничен ден, а настъпи ли нощта — ужас. На сутринта ще чуете къде е станало убийство, грабежи и всевъзможни скандали по разни публични места.

Тогавашните полицейски власти, като че ли не се отнасяше до техните прями обязаности да следят за запазване спокойството на гражданите. Колкото се отнасяше до обществената нравственост, тя биваше постоянно нарушавана, в което нещо не само частни лица, но и полицейските агенти замаха най-заинтересовано участие.

Станеше ли некои скандал, или се извърши некое безнравствено похождение, полицейските власти нехаеха. Общественото мнение беше, че тези власти се подкупват и за туй никой не намираше възможност да се въздействува над властите в смисъл да не пренебрегват прямите си обязаности.

Мина се време и тоя безпорядък почна да се намалява. Буйствата на пияници из улиците почнаха се дори премахнаха. За тоя ред варненци трябва да благодарят изключително на бившия околийски началник г. Турчев, макар че в друго отношение той да беше верен орган на стамбуловската инквизиторска система на управление.

До колкото и да се въведе благонравие и външно приличие, в гр. Варна още от време на време срещаме в отдалечените улици из V участък и крайните квартали където е махалата „Кадир Боба" такива безнравственни сцени, които компрометират всека благоустроена страна, или град.

Благодарение, че за краищата на града няма никаква полиция,

там всеки приходящ безделник и разюздан гамен дава пълна воля на своите инстинкти, без да иска да знае, че поставя в неделикатно положение хората, които са около него.

Идете, който искате праздничен ден, из улиците на тези места, за да чуете, как групи младежи пеят, колко им глас държи, най-нецензурни песни, импровизирани според обстоятелствата, като принуждават излезлите жени и моми на портите да се крият и червят от срам.

Ний веднаж бяхме зрители на една гнусна картина. Пет-шест души пиени и доста възрастни момци наседали около една маса вън до самата кръчма и пееха мръсни песни, като ги придружаваха с нужните за картината пози и движения. На среща им беха се събрали дечурлига, които като ги гледаха, почнаха да ги имитират.

Пияниците си отидоха, а децата продължиха до късно сцената. Деня беше праздничен; сума свет се провиряше покрай кюшето на кръчмата и гледаше със срам и негодувание. Друг път видехме как трима момчетии, 17-18 годишни, се нахвърляха около прозорците на една къща, в която имаше момичета.

Тези момчета пеяха песни, които по никой начин не биха се търпели. Никакви алегории, а направо думите се изказваха така, както стоят в порнографическия речник на уличните развратници. След малко изкочи, гледаме, един човек, силно развълнуван; с дебела тояга в ръка и яростно се спусна върху безчинниците. Скандала беше неминуем ако последните не беха намерили за благоразумно да си запазят главите чрез бегство.

Нужно е да се заинтересува полицията и да нареди да се обикаля през празднични дни из краищата на града така, както това става по време на избори, за да се респектира всеки хаймана и да не си позволява да вилнее посред порядъчно общество. Едно време IV и V полицейски участъци се помещаваха в отделни здания, отстоящи на далечно разстояние един от друг. Сега тези участъци са в едно здание, близо до Ташйолу.

Желателно е, щото единия участък, напр. V-ия да се отдели и помести на старото место — около кръчмата на г. Иван Ницов, което е център на V-ия градски участък. Това ще помогне да се упражнява по-строг надзор върху обществената нравственност и спокойствие. Надеваме се, че ще бъдем чути“ - завършва с оптимизъм посланието си авторът на материала.

Разрешаването на „гагаузкият проблем“ във Варна

едва ли се дължи само на работата на полицията и на бившия „околийски началник г. Турчев“, а по- скоро на промяната в демографията на града в този период. След Освобождението, по време на първото преброяване в Княжество България през 1887 г., жителите на града са били 25 256 души. Само 5 години по-късно, през 1892 г., те са с 23,95% повече - 34 922. Причината за това бързо нарастване не е в естествения прираст на населението, по-скоро в механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването във Варна на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Този процес се засилва още повече след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града. Вследствие се променя и етническият облик на населението и от преобладаващо турско, гръцко и гагаузко то става преобладаващо българско. От малцинство българите се превръщат в доминираща група и това ги прави все по-уверени в действията им по отношение на тези елементи, които нарушават нормите на поведение в обществото, както личи и от описаната в статията случка с раздаващия „справедливост“ с тоягата баща.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: