Непознатата история: За търговската журналистика

„ТЪРГОВСКИТЕ ВЕСТНИЦИ“ УСПЯВАЛИ ДА ПРИВЛЕКАТ като рекламодатели и големите международни марки и фирми.

Първите вестници във Варна се появяват около година и половина след Освобождението, през 1880 г. Това са „Варненски вестник“, основан и издаван от радикал-социалиста Георги Кърджиев, брат на избрания през 1902 г. за кмет на града Панайот Кърджиев, и вестник „Телеграф“ под редакцията на Никола Живков, който е участвал в редактирането на първия брой на вестник „Нова България“ на Христо Ботев и е създател на песента „Шуми Марица“, национален химн на България от 1879 г. (официално от 1886 г.) до 1944 (официално до 1947 г.) г.  

Повечето вестници от онова време имат кратък живот – излизали са по няколко броя или за година-две. Други са излизали с дълги прекъсвания, а не било и рядкост да се слеят два вестника или да се преобразуват в ново издание. Освен в динамичните промени в обществените идеи в града причините за това често били и чисто финансови.

ВЕСТНИК „ТЪРГОВСКИ ФАР“, БР. 250. Над 60 процента от съдържанието на вестника са рекламни карета.
 

В периода от Освобождението до 1944 г. във Варна са излизали 189 вестника, разделени тематично в пет групи: политически, икономически, културни, религиозни и спортни. Всички те се борели за рекламодатели, за да могат да съществуват. След Първата световна война се появили и няколко краткотрайни стопански издания, които особено агресивно се включили в борбата за привличане на средства под формата на реклама и читатели, особено сред по-заможните варненци. Журналистите в тях били особено изобретателни и под формата на „напътствия“  и „съвети“ се обръщали към търговците и фабрикантите с дълги „образователни“ материали, целящи в крайна сметка да обосноват защо трябва да изберат именно тяхното издание.

Пример за подобен род статии е тази, публикувана на 13 юли 1911 г. във вестник „Търговски фар“, бр. 250, със заглавие „За търговската журналистика“. Вестникът – „Орган за информация, политическа и стопанска икономия, търговия, земеделие и индустрия“, е едно от изданията с особено агресивна рекламна политика, предвид факта, че близо 60% от съдържанието му са рекламни карета и обяви. И явно стратегията на издателите му била печеливша, защото на страниците му рекламирали не само варненските търговци и фабриканти, но и големи световни марки като „Нестле“ и „Форд“. Ето какво съветва бъдещите рекламодатели авторът на материала, подписал го само с инициалите „Д.Д.“:

„В цяла България има вече големи обществени маси, които четат стопанска и икономическа литература, занимават се със стопански и икономически въпроси — държат за стопанска и икономическа журналистика; но за тях, за тия обществени маси и литературата, и въпросите, и журналистиката са специфични — те са социалистическите. Всеки най-обикновен работник може да ви говори и разисква за стопански и икономически въпроси. И много смело, и много умело. Констатирахме отрадния факт за така наречената буржоазия, от друга страна, че модното четене, в което преди 10—20 години се най-ярко увличаше младежта — романите, е с големи проценти намалено; но то е заменено с четене . . . кална политика. Буржоазните общества и техните трудови маси се избавили от един порок, но връхлетели на друг. Ние любопитствувахме да знаем и от всеки, който ни е близък и познат, искахме да разберем - какво е обикновеното ежедневно негово четиво и видехме, че то не е друго освен политиката, тълкувана и разправлявана от ежедневните вестници, видехме, че целият им интерес е съсредоточен, е вдаден в калното партизанство. 

Редкост, голема редкост е хората от буржоазната класа, които четат, 

занимават се — и то в сегашния век на икономическото надпреварвате — със стопански и икономически въпроси, които гледат на търговската журналистика като на оръжие за своя защита, като на свой щит; мнозина не знаят значението и ползата от търговските вестници, мнозина ги получават „от немай къде“ други и трети мнозина ги получават, за да ги захвърлят върху прашните си дулапи без да ги разгърнат. А плащат ги по търговски — честно и без противна дума. Не навикнали да плащат дължимото си и тогава, когато не са извлекли ни капка полза. 

Имаме в страната си 4 търговски вестници, а можем да имаме и 14 такива и пак те да бъдат недостатъчни за борбата, която им предстои да водят, за светлината, която требва да хвърлят; можем да имаме и ние такива и пак да бъдат те незадоволителни във всичките широки требвания на младата ни търговия, в пълните нужди на тия борящи се с конкуренциите общества, на тия маси, които са длъжни да се занимават със стопански и икономически въпроси и които са длъжни да следят стопанската и икономическа журналистика, са длъжни да знаят стадиите (ежедневно) на вътрешния и външния стопанско-икономически развой и вилнежа или кипежа на стопанско-икономическия живот. 

НА СТРАНИЦИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗДАНИЯ не били рядкост и подобен род PR публикации.

Търговеца, всеки един  търговец, особено, требва да се старае да привиква и добре да привикне да чете и възприема само четивото от  търговския вестник  така, както болника привиква да възприема лекът, който ще му възстанови здравето, който ще му даде живот. Търговеца, всеки търговец, особено, не требва да се задоволява с вестници само от общ характер, а да усеща потребност и от вестниците, които са посветени на неговата дейност. Така би требвало да бъде; но в това тъкмо ние с нашите търговци сме останали много назад от другите страни. Там специално търговските вестници ги има с десетици и стотици. И всичките нахождат многобройни четци. 

Ние имаме само 4 търговски вестници 

и те с мъка се четат — 1 /10 от боравящите с търговия едва се доближават до тях; 9 /10 пък от дребните и едри търговци са равнодушни към търговската журналистика в собствена вреда. И питат се търговците, защо не върви търговията. Питат се индустриалците, защо немаме пазари за производствата си, защо, дето и да се явим с произведенията си, ние биваме притеснявани, биваме бити и изгонвани, дори и когато продуктите ни превъзходствуват ония на нашите притеснители. Европейците четат и изучават и пристъпват към работа богати с опит, препълнени с всестранно знание. Подържаните от тях вестници постоянно ги осведомяват, държат се в курс по всичките работи, по целия вървеж на търговията. Европейците извоюват и добри търговски договори чрез борбата на журналистиката си. 

Европейския търговец не се скъпи, 

жертвува за поддръжката на вестниците и иска от  тях информации; той не започва работата кутурица (на сляпо – б.а.), на угаждане (гадаейки – б.а.), а — готов  да срещне всичките случайности. Той знае – научил  е от  вестниците, — какво да иска, към  какво и къде да се стреми; знае — научил  е от  вестниците, — къде ще срещне по-силно противодействие и къде противодействието е по-слабо. За едното и другото има си методата, има си похвата. Той знае и много повече работи — неговите знания и опит е неизчерпаем, той влага практическите си способност и във всеко предприето дело; но всичко това търговеца го дължи на своя вестник, от който не се разделя през никое от своето свободно време, анализирайки всека една негова изказана мисъл, черпейки и влагайки в памятта си всеко негово указание. Той съзнава това и държи за търговските вестници, приема ги за изящна храна и подържа ги, жертвува за тях, за обогатяване на техното съдържание, което служи за огледало на неговия път в търговията, за огледало на неговата дейност и бъдещи големи успехи. Ние, нашия търговец, като че още не е нараснал до това положение; нашия търговец като че още не се е издигнал до онуй умственно равнище на европейския търговец  и тъне в тъмнината, блуждае в кипежа на живота. Вестника — особенно специалнио —все още за него е нещо кат раскош, нещо като лукс, без което може, е нещо като удоволствие, от което той може да се лиши, за да спести некоя и друга пара за черни дни. 

И тъкмо тази е една от най-слабите страни на нашия търговец 

Нашия търговец иска да бъде силен, да бъде бояк — да побеждава препятствията; но той не се въоръжава с победното в целия свят оръжие, той не се охранява с  щита си. С  оскъдни средства, със слаби и нецелесъобразни сили води борба в мъглата, в тъмнината -— без ръководник, без опътвач. 

Специалният търговски вестник требва да стане насъщна потреба за всеки— от най-дребния до най-едрия — търговец; неговото всеоръжие за отбрана и извоювание надмощие требва да бъде търговския вестник. Той е неговата осма сила в  света. 

И когато с  това всеоръжие нашия търговец излиза в  борба с  европейския, той ще бъде достоен  и сериозен  негов противник. 

Само тогава ще видим разцвета на нашата народна търговия и промишленност. Не по-рано. Животът от ден на ден става по-сложен. Да се добре разбира той, като се следи най-зорко, да се ориентира търговеца във всичкия ходове, преплитащите се събития, така или инък, но силно влияющи върху търговията — това може да става с помощта на специалния търговски вестник, който е светлината и опътвача на търговеца.“

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Пътуването на „Надежда“ от Бордо до Варна

За ангарията, трудовата повинност, самооблагането, бригадите и изграждането на пътищата в България

Изграждането на улиците във Варна

Живот като легенда, изцяло отдаден на България

„Подпомаганье сиромасите“

Варна се грижи за своите бедни

Позволителен билет за просия във Варна

Моралът в Държавната девическа гимназия във Варна

Обучението във Варненската девическа гимназия

Колоритните вярвания и обичаи във Варненско –част втора