Непознатата история: Канализацията на Варна

Веднага след Освобождението едни от първите проблеми, които  Варненската община се заема да разреши, са въпросите за водоснабдяването и канализацията. Бързото икономическо развитие на града, заселването с бежанци от Македония, Тракия и други части на останалите под робство български земи, както и преселването на хора от различни краища на България, изграждането на нови квартали, индустриални сгради, поставяне началото на курортното дело в града  налагат общината да започне благоустройствена програма, която да превърне Варна в модерен европейски град.

През 1904 г. д-р Пискюлиев  представя пред общинските съветници обстоен доклад, в който задълбочено се разглежда необходимостта от модерно водоснабдяване и изграждане на канализация на града. Кметът многократно заявява, че всяко забавяне е престъпно и че не трябва да се пренебрегва това, което е нужно, за да стане Варна модерен град.  И макар на пръв поглед всички да са съгласни с изводите от този доклад, действията се бавят. Едва 6 години по-късно, на 26 май 1910 г., се провежда търг за „построяването и направата на канализацията на гр. Варна“, но както и днес често се случва, тази процедура зацикля, а общественото мнение се раздвоява. Така строежът на канализацията във Варна се превръща в политически въпрос. А мръсотията продължава да се трупа по улиците и дворовете на града.

Ето какво научаваме за изграждането на канализацията в морския град от обширен материал, публикуван в бр. 405 на вестник „Варненски новини“ от 25 август 1914 г. В тази статия е направено може би най-точното описание на дейностите, свързани с този мащабен проект:

„В турско време, когато градът е заемал една трета от пространството, което той сега заема, е била канализирана една много малка част от него със зидани правоъгълни гиризи (зидан канал от плочи, който отвеждал надолу мръсната вода по старите варненски улици – б.а.), на дълбочина от 1 до 2 метра. Един от тия гиризи почва на мястото до старата турска казарма, минава през улиците „Драгоман“, „Гургулят“, „Бургас“ и се е втичал в Девненската река, а сега се втича в новопостроения пристанищен колектор – събирател. Друг такъв гириз минава по улиците „Харчева“ и „Гургулят“ и се втича в морето при аквариума. Освен тия по-големи гиризи, на които максималните размери стигат 60/60 сантиметра, има още няколко по-малки такива в улиците „Шуменска“, „Цариградска“, „Климент“, „Одесус“, „Царибродска“, „Бяла“ и др. В тия канали се втичат също и по-първобитни гиризи, нечиста вода от около 200-300 къщи на града, а в гръцката махла някъде се е използвало за гиризи едновремешните подземни ходове на града (тунели под старата крепост – б.а.).

Стара Варна
 

За направа на модерна канализация и модерен водопровод във Варна

се е замислила сериозно общината от 15-20 години насам. През 1905 година е проведен конкурса за изработване на проекта за тях. През следващата година се сключи заем за тази цел. Екзекутивните планове се съставиха за водоснабдяването през 1908, а за канализацията през 1909 година. Главните работи по водоснабдяването се почнаха през 1908 и се свършиха през 1910 година, обаче, поради спекулации и игри, които ставаха по търговете за канализацията, тя през 1912 година бе най-после възложена на българското керамично дружество „Изида“ за 2 140 000 лева, със 7% над девиза (първоначално обявената цена – б.а.) със срок от 5 години. Откакто се възложи това предприятие на „Изида“, работите по направата на канализацията се извършват непрекъснато по един задоволителен начин, без да спрат даже и през време на войната.

Според тръжните книжа е предвидено да се извършат следните работи: 

І. Землени за 530 643,65 лв.

ІІ. Зидарски за 850 341,65 лв.

ІІІ. Железа и чугун за 215 402,85 лв.

ІV. Шосейни за 387 498,20 лв.

V. Разни за 16 113,64 лв.

Всичко за 2 000 000 лева

За канализирането на града е възприета системата, наречена tout a Pegout, 

според която каналите са предназначени да поемат не само нечистите къщни води, но и дъждовните води от града. Съобразно наклоните на градските улици градът е разделен на 2 главни и 7 второстепенни района. От тия 9 района водите ще се събират, от начало в малки кръгли каменни канали с диаметър 20,25,30 и 40 сантиметра, после в яйцеобразни цементобетонни канали с размери 75/50, 90/60, 105/90, 115/110, 150/125 и 180/150 сантиметра, в някои от които ще може да се минава пълзешком, а в другите ще се ходи прав. Водите от всички 9 главни градски канали ще се втичат в съществуващия пристанищен колектор и от последния ще се изливат в морето на разстояние около 360 метра от най-близката къща на града.

Главните градски канали минават предимно в улиците, прокопани в хлътналите части на града, до ония улици през които сега текат големите дъждовни води, но не непременно и през главните улици….

На всички големи и малки канали в града са дадени такива размери, каквито се получават от изчисленията, като се смята, щото те да побират нечистите къщни води, които са максимум 150 литри на секунда и дъждовните води от града, които достигат 14000 – 15000 литри на секунда. Така построените канали ще побират без да се напълнят обикновените поройни дъждове. Едно слабо заливане на някои улици в много кратко време, може да стане при извънредно поройни дъждове, каквито ще паднат, може би, един път на 40 години.

При изчисленията са взети данните за валежите в гр. Варна от 15 години насам. Както на други места, тъй и за варненската канализация, не са взети за база при изчисленията извънредните големи валежи, защото в такъв случай, ако на канализацията се дадат такива размери, щото тя да поеме всички води и на такива извънредни дъждове, тогава ще излезе безцелно 2-3 пъти по-скъпа, значи ще коства 5-7,5 милиона вместо 2,5. При постройката на каналите се дават такива уклони, щото водата в тях да не тече със скорост по-малка от 60 сантиметра и повече от 4 и предимно 3,5 метра в секунда. В първия случай да има достатъчно скорост за да носи тиня и пясъци не оставя утайка, а във втория – за да не достига по-голяма скорост, при която могат да се изтрият и повредят каналите.“

Варна на ул. "Преслав"

По нататък в материала се разкриват особеностите на модерното изграждане на новата варненска канализация, което предвиждало да бъде изградена цялостна канализационна мрежа със съединителни кладенци, снабдени с ревизионни шахти с чугунени капаци. 

Проектът предвиждал и превенция на замърсяването на акваторията на пристанището: 

„За да се избегне опасността, щото с втичането на нечистите канални води в пристанищния колектор, който е с много малък уклон, да не се задържат, утайват и разлагат изверженията, които биха причинили наносна воня сега когато е прокопан морският канал и е отбита р. Девня, която бе проектирано да протича през канала и да го промива, както и за да се отстрани съмнението да не би от изтичането на нечисти води от устието на колектора в морето, та да се омърси плажа и водата на морските бани и с това да се компрометира Варна като курорт, то ще се извърши следното: 1) ще се изчисти от нечистотии колектора и 2) ще се проправи един специален канал който, да пресича дъното на главните градски канали, да поема само нечистите им води и да ги отнася и излива в морето, на едно място зад чупката на вълнолома, на около 550 метра далеч от брега и на около един километър от баните.

С извършването на тая работа в колектора не ще има никакви нечистотии защото в него ще изтичат или само дъждовни води или малко нечисти води, многократно разредени от дъжда и бързо отнесени в морето. Нечистите води от специалния канал, отнесени и изливани на това голямо разстояние от плажа, там където морето е много дълбоко, ще бъдат тъй много разредени в грамадното количество морска вода, че и при най-неблагоприятни ветрове не ще има никаква опасност от омърсяването на плажа и на баните, още повече, че на известно място на тоя специален канал ще се поправи приспособление за хващане и отстраняване на книги и други плавающи вещества.“

Подготвял се и правилник за присъединяване на домакинствата към градската канализация. Проектът се забавя с влизането на България в Първата световна война и последвалата след нея нова национална катастрофа. А проблемът с канализирането на града след войната се задълбочава още повече, защото огромни групи бежанци от Македония, Беломорска и Одринска Тракия и Северна и Южна Добруджа се заселват във Варна. Броят им е над 30 000 души, което почти удвоява населението на града. Започват да прииждат и туристи. През 1921 г. градът е обявен за морски курорт, но все още няма изградена канализационна система. А политическите дрязги по темата в местния парламент продължават с пълна сила. Тази липса на единомислие у управниците забавя процеса с още 6 години и едва през 1927 г. са положени основите на канализацията на града. 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Бележки за град Варна

Непознатата история: Добавената стойност на рекламата за курортна Варна

„Джумхуриет“: Варна като пример