През 1930 г. е организиран първият спедиентски тур за чуждестранни журналисти във Варна

„Варна, известна през много столетия, като важен крайморски търговски пункт, с изгубването на Добруджа започнала да клони към упадък. За да наваксва изгубеното Варна потърси нови източници за своето съществуване. Тя използва удобното си крайморско разположение и се приготви да стане всемирно морско летовище. Като такава, то има още много недостатъци, но от това, което до сега е направено и от усилените реклами Варна стана вече доста известна не само като търговски град, но и като доста удобен морски курорт.“ Така започва статията, излязла със заглавие „Полските и турските журналисти във Варна“, публикувана в бр. 5-52 от 1 септември 1930 г. на вестник „Варненски кореняк“, в която се описва първият спедиентски тур за чуждестранни журналисти в морския град. Обиколката е организирана като част от програмата на конференция, в която участници са полски, турски и български журналисти. На конференцията те изработват програма за взаимно приятелство и сътрудничество, а според автора на материала благодарение на това събитие „Варна става вече известна не само като търговско пристанище и морско летовище, но още и като град възможен и удобен за международни конференции“.

По това време Варна вече е любима дестинация на курортистите от Цариград, турските вестници хвалят варненската община за инициативността й по отношение развитието на града като морски курорт.

Какво е отношението на поляците към Варна? 

Две години по-рано, на 26 септември 1928 година, в бр. 183 на „Варненски общински вестник“ излиза обширно интервю с депутата Григор Василев, който дни преди това се е завърнал от Полша. Василев освен политик е и журналист - редактор на вестник „Пряпорец“,  на списанията „Българска земя“ (1931-1932 г.) и „Нация и земя“ (1933-1934 г.), а в периода 1930-1931 г. е министър на земеделието и държавните имоти. Ето какво разказва той за интереса на Полша към Варна:

„Направих постъпки пред Варшавската община да отпусне кредит за постройка на Санаториум и лятна станция при Св. Константин, където има резервирано място на поляците.

След два дни на тържествено заседание на Варшавската община ми съобщиха, че са отпуснати 30 000 злоти, а специална делегация ще се изпрати във Варна след известно време.

КАРТИЧКА, колекция на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, Варна.

Тия делегати пристигнаха вече снощи (в София) и наскоро ще бъдат във Варна. Подир това решение влязох във връзка с представителите на така наречената болнична каса и бе уговорено, че тази каса ще отпусне няколко милиона за почивна станция по варненското крайбрежие, ако може да й се намери едно подходящо място. Най-сетне посетих с нашия пълномощен министър във Варшава Червеният кръст, който ни поиска изложение за мнението на българските лекари, за да може той да вземе решение за постройката на санаториум за инвалиди от войната. В същото време констатирах, колко е благоприятна почвата да се привлекат поляци във Варна, стига да се работи с енергия и с умение.

По моето скромно мнение, ако се създадат достатъчно удобства, 

във Варна могат да идват от 50 до 100 000 поляци годишно

Всички поляци, които са били вече във Варна не могат да изразят задоволството си от хубостите на крайбрежието. Но те са още единични.“

Един такъв „единичен посетител“ е и полският журналист Зибиониев Грабовски, който през 1921 г. е описал красотите на българското черноморско крайбрежие в статия със заглавие „Всред чудесата на българската Ривиера“, публикувана в броя от 25 септември на „Илуструвани Куриер Цодзейенни“, в този материал той споменава и Варна:

„Най-прочутият морски плаж в България, а именно Варна, не е единственото морско банско място в тази прекрасна страна, която съединява в себе си красотите на морето с величието на горите. Варна е само център на бъдещата голяма българска Ривиера, която ще се простира от румънската граница чак към Бургас. Тук морският бряг е нарязан на множество заливи и заливчета и представлява отлични удобства за построяване на редица нови бани. Най-красивият плаж, в непосредствена близост до Варна е безспорно местността „Св. Константин“. Това е собствено едно продължение на Варна, което в близко бъдеще ще бъде присъединено към Варненската община. Отлична автомобилна връзка, свързваща Варна със Св. Константин, дава възможност само за 20 минути да се намери човек тук, за което способствува отлично асфалтираното шосе, което води до лятната царска резиденция“. По- нататък в пътеписа си журналистът описва подробно красотите на Българското Черноморие, на подбалканските градчета и изобщо възможностите за полските туристи в България. (Материалът е представен подробно от известния поляк, обрекъл живота си на България, Отон Барбар и публикуван в списание „Морски сговор“, бр. ІХ.)

Интересен факт е, че полският журналист Зибиониев Грабовски се връща във Варна девет години по-късно именно като участник в Международната журналистическа конференция. Грабовски участва и в спедиентския тур, организиран от варненската община за чуждестранните журналисти, и по-късно отново пише за Варна, разбира се, този път материалът е посветен изцяло на морския град, както и на полските туристи, които го посещават. Статията на  Зибиониев Грабовски излиза като подлистник отново в краковския „Илуструвани Куриер Цодзейенни“ в броя от 10 септември 1931 г. със забележителното заглавие

Полският плаж във Варна

Този пътепис е един от най-красивите разкази, излизали по това време в чуждия печат за града ни. Чрез него читателят може не само да си състави една жива картина за морската столица на България, но и да усети пулса на живота в нея, да чуе звуците й, да вдъхне от ароматите й и да пожелае да я посети:

„От няколко години вече расте популярността на Варна и трябва да признаем, че е напълно заслужено. В дълбоко вързания със сушата залив, с който може да се конкурира само Бургаския залив, е разположен града, който от година на година все повече се разраства.

Варна се състои от две части – стара и нова. Старата част има прашни улици, постлани с варовити камъни, от които се вдига прах под колелата на колата, така както из улиците на… Краков. Тук къщите са каменни, напомнящи варненци. Но тази стара част на Варна си има и своята хубост: тук може човек спокойно да се разхожда и ушите му се пълнят с веселия шум и разговори, той диша миризмата на зехтина и рибата, а очите му се пълнят от блясъка на слънцето, на белите зъби на българите и техните добродушни и почернели от слънцето лица. На тротоарите пред дюкяните са наредени високи шапки от агнешки кожи, поставени на дървени калъпи, а около тях се провикват чистачи на обуща. Никъде не чистят обущата тъй хубаво, както във Варна! В кафенетата – трясъка на таблите, на които мъжете играят още от сутринта; във витрините са изложени усмихващите се панички с кисело мляко, а наблизо овощия – божествените, несравними овощия. Един килограм грозде 8 лв., килограм праскови 10 лв. и т.н.; не искаме повече да нараняваме сърцата на читателите с тия цифри… (Зибиониев Грабовски е впечатлен , че цените на плодовете във Варна са изключително ниски – б.а.)

Нова Варна се простира край морския бряг и към източните гънки на залива. Тази част прави много добро впечатление с асфалтираните си улици, осенени от млади зелени дръвчета. В гостилниците гърмят оркестри, по будките са окачени вестници от цяла Европа, включително, разбира се, доста много и полски. Това изобилие на полски вестници тук отговаря на нуждата. Варна през лятото е истински полски плаж. През тазгодишния летен сезон във Варна са летували над 2000 поляци, които преодоляха мъчнотиите на пътешествието и дългия път от Полша до Варна. На морския плаж във Варна поляците съставляваха и най-големия чуждестранен контингент, след чехите и германците.

Варна се старае да задоволи изискванията на летовниците

През 1926 год. бе привършена постройката на грамадния брой къпални, към които от Морската градина водят терасовидни пътеки и стъпала. Самият плаж е много дълъг, ако и доста тесен, но фронтът на баните изглежда наистина импозантен. Благодарение на разумното разпределение във вътрешността на баните, помещения за къпане има твърде много. Има плаж отделно за мъже, за жени, за слънчеви бани „по натура“, смесен плаж, скеле и кула за скачане, казино при плажа с музика, топли бани с вани, душове – всичко това е уредено под план, чисто по европейски. А при това морето: синьо-зелено, на дълги и широки вълни – е истински рай за плувеца! Температурата на водата през юли е до +27 градуса  – както казваше един от гостите: „В такава вода се влиза, като в царска баня!“

КАРТИЧКА, колекция на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, Варна.

Варна дава всички удобства и приятности на едно банско място, заедно с онова благодатно лечение чрез гроздето и чрез просто нечуваната вежливост на жителите и управата на баните. Симпатии към Полша, към поляците, тук се манифестират на всяка крачка и то искрено, сърдечно, без никаква фалшива вежливост.

Вечерно време Варна се променя на „разиграл се град“. Оркестър свири в Морското казино, друг – тоя на флота – в прекрасната Морска градина, оркестри от летните кина, показващи филми на открито, меланхолично звучащи цигански оркестри, балалайки и пр. Всички тия звуци се сливат в едно, като в „Любовна песен“ от Шуберта… Когато през нощта се събудя, полъхван от свежия морски вятър, още чувам по-долу в салона „Санта Мадона“… Но в промеждутъците дочувам мощния шум – ритмичен и успокояващ. Тъкмо той ми трябва за да заспя. Това е шумът на Черно море.“

Следва продължение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Част I-Чужденците за Варна:Тя е светлият бисер на Черно море

Част II- „Джумхуриет“:Варна като пример