Непознатата история: За градските, селските крави и контрола върху млякото във Варна

През 1890 г. да се разминеш с крава в центъра на Варна не е било новина, а съвсем нормална част от всекидневието. Много варненци отглеждали добитък в дворовете си и продавали на своите съграждани мляко, месо и яйца, собствено производство. И тогава е имало рискови моменти за потребителите, но те не се свеждали до това дали ще се натровят от салмонелозни полски яйца, а до далеч по-прозаични проблеми, като дали някой недобросъвестен търговец не разрежда млякото с вода. За да реши този проблем, на 21 април 1890 г. кметът на Варна Кръстьо Мирски издава „Приказ № 97“, с който трябва да бъде регулирана продажбата на мляко в гр. Варна: „Варненский Градско-Общински кмет, като взех предвид, че някои жители във Варна си позволяват да продават мляко в което са налели вода, а някой примесват и други вещества, като скорбяла (ко’ла, нишесте), брашно, сироп и др. т.. някои пък са примесвали даже вредителни вещества от които човек може силно да се поболее, което влече за виновните много голямо наказание, съгласно с мнението на Г-на Варненский Общинский Главен лекар от 20-й того под № 191 въз основание чл.15 от Санитарний закон и п. 31 от чл. 88 на Закона за градските общини, постанових…“

За съвременните потребители, които са свикнали с „млякото от кутия“, съдържащо предимно Менделеевата таблица, и едва ли някой си прави труда да търси наличие на автентичния продукт, проблемът може би не е толкова сериозен, но в ония времена  на въпроса за млякото се е гледало много сериозно. Пък и тогава хората са имали навика, че щом ще си купуват мляко, то трябва да е мляко. 

И щом ще е от крава, то със сигурност ще е от крава…

Затова и във въпросния „Приказ № 97“, публикуван на 1 май 1890 г. във „Варненски общински вестник“, с който Кръстьо Мирски се опитва да реши проблема, се определя строг регламент за продажбата на продукта във Варна:

„Ст. (статия) І. Всеки, който иска да продава във Варна у дома си, на дюген или по улиците мляко, било прясно или кисело, длъжен е да се снабди от Общинското Управление с билет за право на продаване на мляко, каквито билети да имат сила само до 31 Декември на годината, в която са издадени. А ако се случи, да носи някой отвън в града мляко за продан, трябва то по-напред да се прегледа от някой градски лекар или поне от някой санитарен пристав. (Напливът на продавачи на мляко, месо и яйца от околните на града села не се толерирал от властите, защото подбивали цените на местните производители, пък и далеч по-лесно било да се контролира здравословното състояние на „градските крави“ – б.а.)

Ст.ІІ Билетите за които е реч в ст.І, да се издават: а) след санитарно прегледвание на дойния добитък, а особено биволиците и кравите, да не би да са болни от туберкулоза (перлова болест, охтика, верем) или от някоя друга болест, с млякото от каквито добитъци може да се пренесе болестта и у человека, особено ако млякото се пие неварено. б) След като даде желающий да продава мляко декларация, поръчителство или залог, че ще продава само чисто мляко и ще отговаря за всички последствия за продаване на недоброкачествено мляко, т.е. размесено, било даже с вода, което също влече наказание за виновний. Ако някой млекопродавец разпраща из града повече хора за продавание на мляко (а някои твърдят, че търговските представители били измислени в Америка – б.а.), трябва да се издаде билет за всекиго отделно.“
Интересното в случая е в тълкуванието на тази заповед, защото според него „състоятелните млекопродавци“ било достатъчно да подадат декларация, а по-бедните, но уважавани производители на мляко, давали гаранция, с която техният поръчител, който задължително трябвало да бъде жител на Варна, носел солидарна отговорност с търговеца за неговата почтеност. 25 лв. залог внасяли тези, които не можели да си намерят поръчител.

ОБЯВА ВЪВ ВЕСТНИК „Искрица“, бр. 1, 1.ІХ.1911 г.

В същата заповед се регламентирали и хигиената на съхранението на млякото, както и

начинът на контрол, и глобите за недобросъвестните търговци:

„Ст. ІІІ. Най-строго е запретено употреблението от млекарите на некалайдисани достатъчно и въобще на нечисти съдове. При това всеки съд, в който се носи и вари мляко, трябва да има капак, за да се захлупва винаги. Глобата за това на рушение е за първий път най-малко 15 лв. (за тези пари по онова време човек можел да си купи около 20 бели хляба – б.а.).

Ст. ІV. Щом се хване у някого вредително за здравето, сладко или кисело мляко, по констатиране това от едного от общинските лекари, всичкото туй мляко се хвърля незабавно, и се съставля акт за предявление на виновния на углавния съд, а когато се хване у някого мляко, размесено само с вода, млякото се донася в Общинското Управление заедно със съставения акт, гдето незабавно се продава изцяло на търг, и парите се задържат срещу глобата, която се наложи на виновния за това нарушение. Глобата в тоя случай не може да бъде и за първо нарушение по-малка от 5 лева, а за следующе констатирано таквоз нарушение тя бива двойна и повече.“

РЕКЛАМА ВЪВ ВЕСТНИК „Курортни вести“, бр. 1, 1.V.1932 г.

Разбира се, и тогава 

общинските власти разчитали на активното гражданство да сезира властите за недобросъвестни търговци:

„С настоящето се приканват и всички граждани, да явяват на първий полицейсий стражар или общинский комисар за всяко лоше мляко, гдето и да било, за да може да се предваря всяка болест, която може да се случи от употребление на некачествено мляко. Нека никой не забравя, че особено лятно време може всекий да се разболее от вредително мляко, които разболявания може да имат много лоши последствия най-вече за децата. Подписано от: Кмет Кр. Ив. Мирски“.

И ако днес се съмнявате в качеството на млякото, което купувате, можете да опитате някои от 

„Наставленията за пазение от лошо мляко и за разпознаване на доброто мляко“, публикувани в същия брой на „Варненски общински вестник“:

„От доброто прясно мляко, защото млякото е малко по-тежко отколкото водата, всяка млечна капка трябва да потъва във водата, което се проявява най-добре с млекомер, и просто като капнем мляко в една стъклена чаша с вода. Напротив от водно мляко капката не отива до дъното на чашата и се разпилява по-скоро във водата.

РЕКЛАМА ВЪВ ВЕСТНИК „Курортна Варна“,  1.І.1927 г., No.1.  

Когато капнем мляко на нокът, капка от чисто мляко не бива бистра и всякога запазва своята кръглеста форма, а капка от мляко размесено с вода, бива прозрачна и не стои никога тъй валчеста.

Доброто мляко бива гъсто и цвета му е чисто бял, то никога не е синкаво и прозрачно.

Когато трием доброкачествено мляко между пръстите си, то повече маже (мазно е – б.а.), защото има в него повече сметана (каймак)

Най-доброто просто средство да се узнава дали има в едно мляко нещо примесено е да се свари млякото. Ако има налята в него много вода, млякото възвира без да се вдигне нагоре и да излезе от съдината, т.е. не кипва, както винаги се случва с чистото мляко.“

Дълбоко се съмнявам, че днес във Варна някой вари млякото от кутията, но ако искате, може да опитате тези изключително полезни съвети, за да прецените качеството на продукта, който купуваме днес.

Марица Гърдева

Четете още Непознатата история: Кланичното дело във Варна