Непознатата история: Кланичното дело във Варна

В края на ХІХ – началото на ХХ век снабдяването на гражданите с месо било цяло предизвикателство за общинските власти не само във Варна, но и в другите големи градове на България, защото често възниквали епидемии, предизвикани именно от консумация на старо или заразено месо. Наложително било да се вземат мерки, за да се защити здравето на населението. Били създадени наредби, регулиращи производството и продажбата на месо, месни произведения  и субпродукти. Как било регламентирано снабдяването на гражданите на Варна с качествено прясно месо, научаваме от „Специалния рапорт на варненския окръжен ветеринарен лекар до Министерството на земеделието и държавните имоти, под №250 от 6/ІІІ/1915 год.“ за дейността на Общинската санитарно-ветеринарна служба, извлечение от който е публикувано в бр.7 от 1 май 1915 г. на „Варненски окръжен вестник“. 

Ето какво пише в този рапорт по въпроса за „кланичното дело“ във Варна и областта варненският окръжен ветеринарен лекар д-р Тюлев:

„Клането на добитък се извършва в гр. Варна и Провадия в общински кланици

Тия заведения са построени в покрайнините на града, в подходящи за целта места. Частни кланици в окръга няма, освен при работилниците за месни консерви в гр. Варна, така наречените „салхани“. Освен кланицата във Варна, в другите места помещенията са далеч от необходимото, което да удовлетворява и най-елементарните нужди, както на Санитарната служба, така и на хигиенните условия. Постройката им е от паянтов и смесен материал, липсва им чиста вода, канали за оттичане на отпадъците и прочие, в следствие на което се образуват лоши миризми, нечистотии и локви от разлагащи се материи. Тези сгради са лишени от огради, нямат пристройки за клане на свини с необходимите приспособления и сегашното им положение не представлява друго освен кътове, където се коли добитък и свърталище на безстопанствени кучета. Постройките са временни, а общинските власти никак не се грижат за да направят нещо с цел да гарантират обществената хигиена, от една страна, а от друга да дадат нужните удобства, които се налагат за редовност, макар тия заведения ежегодно да дават на общинската каса сравнително големи доходи от кръвнината (данък върху месото – б.а.).

Единствената в окръга кланица, която да отговаря отчасти на назначението си, е тая в гр. Варна, построена временно, намираща се южно от града до самия бряг на морето, вън от басейна на пристанището. Около кланицата има построени и други постройки с назначение за чистене на червата, вътрешните органи, отделение за стерелизиране на полугодните меса, дървени огради за затваряне на свини и дребен рогат добитък, обор за едър рогат добитък и един павилион отреден за почивка и храненето на работниците. Клането се извършва в две отделни помещения, едното от които е с по-обширна зала за клане на едър и дребен рогат добитък, а другото – за клане и щавене на свини. Всички тия постройки и пристройки са от тухлена направа, а залата за клане на едър и дребен рогат добитък е построена от дървен материал.

ДЕМОНСТРАЦИЯ В ЗАЛАТА за обработка на свине на новата общинска кланица във Варна, 1939 г.

Състоянието на съобщителните пътища между кланицата и града са много занемарени

Вътре в кланицата и в двора й е прекарана доброкачествена и в достатъчно количество вода. Месата които се бракуват, оставят се временно в специално приспособено отделение, от където после се изнасят навън и се заравят в дълбоки ями около кланицата, предварително обеззаразени. Подовете и на двете отделения за клане са бетонирани. Приспособленията за манипулация са механически и достатъчно удовлетворителни. За унищожаване на негодното месо общината е доставила през 1910 година специален апарат за горене система Рестел, от Милано, обаче той и до днес не е настанен да функционира. За полугодното пък месо (изключително интересно определение за качество – б.а.) е инсталиран специален стерелизатор, система Херман Рохберг, Берлин, с който след като се стерелизира месото, разпродава се на бедното население, по цена до 70 ст. килограма.

Застраховка на поддържащия за клане добитък не съществува, по причина, че дружество което би могло да поеме този риск няма. Конфискуваните меса се обезщетяват от самата община в размер, който е бил винаги недостатъчен и редовно неизплащан, а това последното именно обстоятелство е давало повод за чести недоволства и неприятности между контролния лекар и месопродавниците. Пренасянето на месото се извършва първоначално чрез разнасяне на кобилици, а сега чрез обковани извътре с обков и покрити отгоре с бризент кола, обаче все таки неудобни за запазване на месото от умърсяване.

При всяка кланица, за да се пази редът и контрола върху правособственоста на добитъка, има назначен специален общински надзирател и полицейски стражар, а във Варна проверката на издадените билети (разрешително за колене на добитъка – б.а.) се извършва от ветринарния персонал. Правилник за вътрешния ред по кланиците няма, а службата се извършва по заповеди издадени от кметствата. Във всяка кланица напоследък започна да се води поименен регистър за всеки месопродавец, с обозначение на датата, видът на закланото добиче, № на билета, пътния лист или общинското свидетелство, свидетелство за правособствеността на дребния добитък, количеството на полученото месо, констатираната болест, количеството на конфискуваното месо, пропуснатото или унищожено такова.

РЕКЛАМА във вестник “Курортни вести”,  бр. 3, 13.V.1932 г.

Трихиноскопирането на свинското месо 

никъде в окръга не се извършва поради нямане на удобства, уреди за целта и нужния за това ветеринарен персонал. Тая служба би могла да се уреди при всяка една кланица, ако респективните общини, имаха назначен титулярен персонал….
Във Варна постоянния преглед на добитъка за клане и месото му се извършва от ветеринарния фелдшер по делегация от лекаря, нещо което не е съобразено с наредбата и законите на страната.“

Въпреки строгите критики и препоръки на д-р Тюлев все пак в общинската кланица на Варна съществувал някакъв контрол върху качеството на произвежданото месо. Съвсем не било такова положението с месото на добитъка, който гражданите можели да закупят всеки понеделник на организирания в града пазар. На животинските пазари по това време нямало никакъв санитарен контрол, нито закон или наредба, които да уреждат кой да следи за здравословното състояние на продаваните животни, което често създавало сериозни здравословни проблеми на населението и ставало причина за епидемии, особено в летните месеци.

Месо се продавало и в Халите, където според рапорта на д-р Тюлев липсвали хладилници и достатъчно вода, а „чистотата е неудовлетворителна поради липсата на желание от страна на месарите и постоянен контрол от страна на общината“. 

Марица Гърдева

Четете още Непознатата история: Никой не е по-голям от хляба!