Карането на велосипед развращава…

„O tempora, o mores!“, възкликнал Цицерон в първата си реч срещу Каталина. „О времена, о нрави!“ бихме възкликнали днес, ако се заровим в старите варненски вестници и потърсим чисто моралните теми, които са вълнували дедите ни. Макар много от проблемите, поставени в началото на ХХ век, да са актуални и днес, някои „изследвания“ и „заключения“ на моралистите от края на ХІХ и началото на ХХ век звучат забавно и доста абсурдно. Затова и в тази „Непозната история“, посветена на морала, проститутките и нетърпимостта на обществото към тези, които нарушават общоприетите норми на поведение, ще разгледаме както забавни за модерния свят публикации, така и такива, които звучат повече от актуално и разглеждат проблеми, нерешени до днес.

Едно от най-абсурдните твърдения 

от позицията на днешния ден по отношение на морала е публикувано в бр. 23 на списание „Женски свят“ от 1 декември 1896 г.: „В Ню Йорк съществува дружество, на което целта е да спасява девойките от разврата. Преди няколко дни председателката на това дружество госпожа Каролина Смит, заседавали за да издирят причините за разврата. Между другите, те намерили, че и карането на велосипед е една от тях, затова те решили да помолят надлежните власти да запретят това за девойки ненавършили двайсет години. Госпожа Смит смята, че карането на велосипед развратява нравите, което изповядали и много моми.“ 

Подобно, но не чак толкова абсурдно, а по-скоро спорно по отношение на връзката между танците, музиката и морала, както и малко съвременно, звучи и следващата публикация в бр. 50 на вестник „Свободен гражданин“ от 9 юни 1897 г.: “В Аджемското кафене на Мусалата цялата нощ се разиграват кючеци. Вечерно време се събират около 500 души отвън кафенето, за да видят от какви работи получават удоволствие разните хамали, турци и в това число някои Осман-пазарци (търговци, вкарващи стоки от Истанбул - б.а.). Грозно впечатление прави и това, че някои от господа помощник приставите, вместо да доказват на началството, че не трябва да се позволява да се разиграват кючеци на такова многолюдно място, да ръкоплящат на играещите и да похвалват ступанина на това заведение, че е съумял да достави на варненската публика такова удоволствие!“ 

Срещу нарушителите на моралните устои се изправило цялото общество

В началото на ХХ век околностите на града, особено там, където гористата местност предоставяла възможност за усамотение, били предпочитано място за смелите нарушители на моралните устои на обществото. Когато обаче нарушителите на морала започнали да ползват за целите си гората около манастира „Св. Константин“, общественото недоволство принудило общинската управа да вземе сериозни мерки и да спре завинаги зачестилите случаи на оскверняване на това свято за всички варненци място. Била поставена охрана в околностите на манастира. Но понякога и стражарите се поддавали на очарованието на прииждащите в курортния град дами със съмнително поведение. През 1907 г. въпросът бил окончателно решен. Как се случило това, научаваме от два поредни броя на вестник „Свободен глас“. На 14 септември 1907 г. в бр. 35 четем: „Става вече няколко пъти както пишем за разврата в околностите на манастира „св.Константин“ и въпреки мерките, които бяха взети навремето за изкореняването на това зло, ние и днес със съжаление констатираме, че това свещено място, тъй богато надарено от природата сред която варненци сегиз-тогиз бързат да си отдъхнат и днес представлява едно гнездо, където се подвизават най-развалените варненски елементи. На 7-ми този месец край манастира е спряла една бричка с пуснати пердета, от която са слезли две жени с леко поведение, да не кажем проститутки и двама от техните спътници. Съпровождани от погледите на стражаря от втори участък № 31 (това бил индентификационният номер на длъжностното лице – б.а.), те са пообиколили черквата отвън и отвътре, и околностите и кръчмата, където вече се отдават на пиене, целувки и други слободии, в които почнал да взема участие и стражаря.

На 9-ти същият месец мястото посетили други две жени, които се събират заедно с петима младежи, стоящи в кръчмата и тогава вече почнали да търсят скрити места, където двама по двама са отивали, уловени под ръка, след като малко на стражарина са намазали очите и на отиване заплатили му 2 лв. и 40 ст., дето изпил в кръчмата. Това нещо е осквернило целия монастир. Находящите се там граждани, с дълбоко отвращение са били принудени да обръщат погледите си на други страни. За забелязване е, че героите на тия сцени са били евреи.

Подир всичко това, този факт не е ли възмутителен, толкоз повече, че той се върши край една свещена и обществена ограда.“

След тази статия се налага отново да бъдат взети, и то много по-сериозни, мерки за опазване на святото място и неговите околности. Явно те дават резултат, защото в следващия брой на вестник „Свободен глас“ четем: „В допълнение на писаното ни в миналия брой на вестника научаваме се от достоверен източник, че Варненският Окръжен управител г-н Харалампиев е зел строги мерки за забраняване  на разходките до монастиря, Траката и Морската градина на всякакви шансонетки и тем подобни елементи на разврата.

Естествено това обстоятелство не може да не ни радва. Мерките, които се вземат са много надлежни, а до като властите бдят със зорко око и всички се стремят да спрат разпространението на разврата у нас, ние българите ще бъдем и най-добрите граждани, и най-добрите бдители за нашите обществени интереси. Защото разврата е оня червей, който обезличава у човека всякакво понятие за дълг и всякакъв дух на дисциплина и гражданственост.“

Проблемът с дамите с „леко поведение“ се оказал освен морален и здравословен. В града зачестили случаите на венерически болести, а в началото на ХХ век много от тези заболявания имали летален край. Обществото и властите били сериозно притеснени. На 18 април 1909 г. в бр.15 на вестник „Свободен глас“ четем: „Венерическите болести във Варна са взели вече широко разпространение. Питаме санитарните власти, дават ли си отчет за тая опасност? Знае ли тя колко шантонерки, колко тайни (всъщност много добре известни) леконравни жени упражняват проститутство?“.

Свободното държание на дамите танцьорки сериозно възмущавало гражданите

 
В бр. 37, стр. 2, 1912 г., на вестник “Свободен глас” е публикуван материал, в който граждани се оплакват от свободното държание на дамите, настанени в квартира близо до църквата “Св. Никола”, и от факта, че те постоянно са посещавани от различни мъже. “Цялата махла се гнуси от действията на шансонетките!”, казва авторът и добавя: “Какво прави г-н Градоначалникът, че не взема мерки за премахване на разврата от града ни?”. Темата явно сериозно е вълнувала варненското общество, защото в бр. 30, стр. 3, на същото издание от юли 1912 г. четем друга гражданска позиция по темата: “Много пъти се е писало в почитаемия ви вестник за шансонетките, които не са пропуснали улица на която да се настанят в І участък, особено на улиците “Северна” и “Св. Парашкева”, където са в изобилие. Жените, които са настанени там, са предимно румънки и австрийки. Те развращават младежта, а също поставят в затруднено положение родителите, които са принудени да отговарят на наивните въпроси на децата си. Целият участък се е обърнал на публичен дом. Не трябва да нехаят административните власти, а време е вече да се стреснат и да докажат, че заслужено заемат постовете си, като оставят настрани всички приятелски чувства и интернират зад граница развратниците на българската младеж”.

Не по-малко възмутително било, според гражданите, държанието на многобройните прииждащи от страната и чужбина млади дами, които се „наемали“ на работа в хотелите и ресторантите, но много бързо ставали част от „войнството на свободната любов“.

Брой 5 от 4 февруари 1912 г. на вестник „Свободен глас“: „В доста хотели разврата е проникнал доста добре, но един от тях е станал цяло гнездо на разврата, да не кажем публичен дом. Ако полицията пожелае можем да й покажем кой е тоя хотел, но смятаме, че е наложително едно радикално проследяване на разврата по хотелите, и то сега, до като не е взел, той най-широко разпространение, докато въобще борбата е по-лесна. Няма нужда да налагаме какви последствия носи разврата. Комарът, отпадането на семейния морал, болестите, отпадането на добрите граждански нрави – всичко това са толкова близки другари на разврата, че нито минута не трябва да има колебание, че трябва рязко да се унищожат неговите гнезда.“

Следва продължение…

МАРИЦА ГЪРДЕВА