„Водният въпрос“ на Варна

Варна има древна история и тази история е неразривно свързана с водата. Има даже хипотези, че градът е възникнал на това място именно благодарение на топлите минерални извори, а пристанището се е появило впоследствие. И не случайно един от символите на града са Римските терми, които представляват най-голямата римска баня на Балканите. Римските терми са посрещали своите гости до края на III век. За времето си те са били изключително новаторско и модерно съоръжение, а също са имали и важна социална функция. За изграждането на уникална отоплителна система са се използвали топлите минерални извори – безценен ресурс на града, на който в бъдеще ще се разчита за удължаване на туристическия сезон.

Трудно е да се определи точно кога за първи път в града е докарана вода, от кои извори и кой е изградил водопровода или водопроводите. Наличието в града на големи по своя мащаб Римски терми, чешми и други съоръжения, ползващи вода, предполага, че старият Одесос е бил добре водоснабден град. Покрити канали отвеждали мръсната вода вероятно в дерета, които се вливали в морето. Най-голямото предимство на канализационна система, която била изградена в древния Одесос, е, че благодарение на нея няма сведения за големи епидемии в града, а миризмите и неприятните гледки не тормозели жителите и гостите му. 

Тази картина коренно се променила през Средновековието. 

Канализационната система отдавна била забравена и жителите на Варна копаели отходни ями, а в много случаи съдържанието на нощните гърнета се изхвърляло директно на улицата, действие, което застрашавало сериозно здравето на гражданите, а разнасящите се във въздуха „благоухания“ едва ли били най-привлекателният аромат за жителите и посетителите на морския град. 

Проблемът с водоснабдяването пък ставал от ден на ден все по-сериозен за разрастващото се население.

Веднага след Освобождението едни от първите проблеми, които  Варненската община се заема да разреши, са именно въпросите за водоснабдяването и канализацията на града. След решение на местните управници през периода 1890 - 1891 г. се описват всички съществуващи водопроводи и обществени чешми. С тази задача е натоварен общинският инженер К. Папазян и градският  помощник -архитект  Г. С. Емануилов.  Своите описания те публикуват в редица броеве на Варненския общински вестник през периода 1890 -1892 г. Техните проучвания съставят една подробна картина на водоснабдяването  на Варна през последните години на XIX век. 
Бързото икономическо развитие на Варна след Освобождението, заселването с бежанци от Македония, Тракия и други части на останалите под робство български земи, както и преселването на хора от различни краища на България, изграждането на нови квартали, индустриални сгради, поставяне началото на курортното дело в града налагат общината да започне благоустройствена програма, която да превърне Варна в модерен европейски град.

ВАРНА, ГРАДСКАТА ЧЕШМА (известна още като Мусалла чешмеси) от турската махала, гравюра, 1854 г.

Водоснабдяването и канализацията на града в тази благоустройствена програма са на първо място.

През 1903 г. кметът Дамян Перелингов предлага водоснабдяването на Варна да се отдаде на концесия като едно от условията за превръщането на града в модерен морски курорт.

Усилията му са подкрепени и от д-р Ангел Пискюлиев, който го наследява на кметското кресло. През 1904 г. д-р Пискюлиев  представя пред общинските съветници обстоен доклад, в който задълбочено се разглеждат необходимостта от модерно водоснабдяване и изграждане на канализация на града, като многократно заявява, че всяко забавяне е престъпно и че не трябва да се пренебрегва това, което е нужно, за да стане Варна модерен град.  

Същия въпрос засяга в записка от 1 юли 1906 г. и кметът Кръстю Мирски. В нея той дава данни и посочва пътищата за осъществяване на проекта.

До този момент в града, както разбираме от бр.10, стр.5, от 1915 г. на Варненски общински вестник, в града е имало „105 чешми, 1153 кладенци (от които 245 за пиене и 908 за поливане), от които за общо ползване е имало: 83 чешми и 13 кладенци, а за частните къщи 22 чешми и 1140 кладенци“.

„Водният въпрос“,

който от години занимава управниците и жителите на града, принуждава през 1905 г. Варненското общинско управление да подготви проект за провеждане на конкурс за   водоснабдяването и канализацията на града. За преглеждането и одобряването на проектите е поканен проф. Г. Фрьолинг от Дрезденската политехника. С решения №178 и № 190 общината заплаща около 4000 лв. за участието му в журито.

„Правили са продължителни и щателни изследвания (съобщава същият брой на Варненски общински вестник) на всички води в землището на града и околностите му и като най-доброкачествени, лесно доводими и достатъчни за града се оказали излишните за околните села води” от  изворите „Харами дере”, Соук  Сулар” и „Теке   Караач”, разположени   на   южните   склонове на Франгенското плато с общ дебит 15 л/сек. Те трябвало да бъдат доведени в два градски изравнителни резервоара, всеки с вместимост 1000 куб. м, разположени на коти 75 и 90. „Със закон от 07 март 1907 година (публикуван в бр. 59 на държавния вестник от 17 март същата година) се разрешава на община Варна заем от 8 милиона лева, от които 1,5 милиона за водоснабдяването на града“, четем в местната преса от този период. Общината обявява конкурс и обектът е отдаден на предприемач. Строителните дейности  били извършени през периода от 1909 до 1911 г. Главният водопровод от „Харами дере” до резервоарите е с дължина 21, 480, 40 м с чугунени тръби. Строителството на първия етап от прокарването на водопровода е струвала на общината 480 441 лв. без стойността на тръбите. 

Вторият етап от изграждането на водопроводната система във Варна започва през юли 1914 г. и е завършен през март 1915 г. Строителството включва хващането на изворите при с. Елеч в тръбопровод с чугунени тръби 150 мм и дължина 1578,35 м до водосбор и от там до Русларската водна камара с дължина 1360,80 м тръби 100 мм. Този втори етап струва на общината 21 964 лв. Доставката на чугунени тръби струва на общината 721,375 лв., или изграждането на първия градски водопровод излиза на варненци 1 223 780 лв. 

Проблемът с канализацията обаче се оказва далеч по-сериозен. 

На 26 май 1910 година (както научаваме от бр.16 на в. „Светкавица”) се провежда търг за „построяването и направата на канализацията на гр. Варна“. Позициите, за които кандидатстват предприемачите, са няколко: „землени работи“ – изкопи, изхвърляне на пръст и зариване на изкопите, на обща стойност 530 643 лв. и 65 стотинки; „зидарски работи“ – на стойност 850 341 лв. и 61 стотинки; „железни и чугунени работи“ – на стойност 215 402 лв. и 85 стотинки; „шосейни работи“ – на стойност 387 498 лв. и 20 стотинки; „разни работи“ - 16 113 и 64 стотинки. Стойността на цялата поръчка е два милиона лева, които общината решава да възложи на едно предприятие, като предвижда поемни условия, за които научаваме от бр. 24 на Варненски общински вестник от същата година. Според тези условия „предприятието“, което ще спечели търга, трябва да осигури залог в размер на 100 000 лева като гаранция за качеството на изпълнение на обекта.

Процедурата обаче зацикля

Общественото мнение се раздвоява. И както много често е ставало през годините, строежът на канализацията във Варна се превръща в политически въпрос. А мръсотията продължава да се трупа по улиците и дворовете на града.

През 1914 г. в бр. 414 от 1 октомври във вестник „Новинар“ е публикуван обширен материал по темата за канализацията, в който се коментира спешната необходимост от разрешаване на този сериозен за развитието на града като морски курорт проблем: „Не подлежи на съмнение, че Варненският общински съвет трябва да употреби всички средства, за да направи гр. Варна най-пръв крайморски курорт в Царството ни. За тая цел той не трябва да жали средства“. Направата на канализацията е поставена на първо място сред приоритетните благоустройства, които са необходими за постигането на тази цел, а на второ място е поставен въпросът с направата на бордюри, „за да могат гражданите да си построят тротоарите пред къщите”. „Желателно е Общинският съвет да намери източници за удовлетворяване на тая от грамадна важност нужда за гр. Варна, защото от една страна ще се улесни пътното движение в града, фиксиране нивото на улиците, а от друга – да се използва новостроящата се канализация, в която с направата на всички шосейни работи, ще могат да се вкарат всички нечисти води, които сега текат всред улиците.“

Проблемът с канализацията продължава да се задълбочава, защото след Балканските войни и Първата световна война огромни групи бежанци от Македония, Беломорска и Одринска Тракия и Северна и Южна Добруджа се заселват във Варна. Броят им е над 30 000 души, което почти удвоява населението на града. Започват да прииждат и туристи. През 1921 г. градът е обявен за морски курорт, но все още няма изградена канализационна система. А политическите дрязги по темата в местния парламент продължават с пълна сила. 

Липсата на единомислие у управниците забавя процеса

с още 6 години и едва през 1927 г. са положени основите на канализацията в града. Успоредно с това заради непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души, във Варна отново започва да се чувства липсата на вода. През 1928 г. отделението по водоснабдяване и канализация на общината започва сериозно проучване на близките до града водоизточници. В  резултат на тези проучвания е решено градът да използва изворите на р. Батова. През 1934 г. започва интензивна работа по детайлизирането на проекта и осигуряването на финансови средства за изпълнение на проекта за постройка на водопровода „Батова - Варна”. 

МАРИЦА ГЪРДЕВА