Загуби за над 500 млн. евро търпи България заради фалшиви стоки

Годишни загуби за 552 млн. евро (1,1 млрд. лв.) бележи България от фалшифициране на стоки от 13 икономически отрасъла. Това сочи ново изследване, изготвено от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и обхващащ целия Европейски съюз.

На глава на населението това означава, че се губят по 77 евро, или 150 лв, годишно, както и близо 17 хил. работни места. Причината за по-слабата заетост е, че законните производители произвеждат по-малко, отколкото биха произвеждали при липсата на фалшифицирани продукти и заради това наемат по-малко работници .

Според доклада поради наличието на фалшиви стоки 13-те отрасъла в България губят 19,8% от директни продажби годишно, пише Investor.bg.

Данните сочат, че секторът, който е най-потърпевш от фалшиви стоки и продукти, е фармацевтичният. От фалшифициране на лекарства са били изгубени 519 млн. лв., което е около половината от общата сума за всички сектори. Като цяло за сектора това представляват изгубени годишни продажби от 25,4%.

На второ място, макар и с над три пъти по-малка сума, са облеклата – с годишни загуби за 163 млн. лв. или 14,3% от продажбите на година. Малко след това са козметичните средства, където сумата възлиза на 130 млн. лв.

В топ 5 са още виното и спиртните напитки със загуби за 129 млн. лв. и игрите – с 29 млн. лв.

Като дял от сумите, с които Европейският съюз се лишава всяка година заради фалшифициране, на България се приписва сравнително малък процент. Общо в ЕС се губят цели 60 млрд. евро от наличието на фалшиви стоки и продукти в 13-те сектора, а това се равнява на 7,5% от продажбите в тях. Натрупаните загуби възлизат на 116 евро на глава на населението в ЕС годишно, а нереализираните работни места – 434 хиляди.

За разлика от България обаче секторът, който губи най-голяма сума годишно, е облеклата - 23,25 млн. евро. На второ място, макар и с доста по-малка сума, са лекарствата - почти 16 млн. евро, а на трето - козметичните средства с 5,8 млн. евро. Топ пет се допълва от смартфоните с 4,2 млн. евро и вино и спиртните напитки с 2,7 млн. евро.

През последните 5 години EUIPO следи икономическите загуби от фалшифицирането в отрасли, за които е известно, че са уязвими по отношение на нарушения на правата на интелектуална собственост.

Според предишно изследване на EUIPO, извършено в партньорство с Европейското патентно ведомство (ЕПВ), общият принос на индустриите с интензивно управление на правата на интелектуалната собственост за икономиката на ЕС е приблизително 42% от БВП (5,7 трилиона евро) и 28% от заетостта. Тези сектори генерират и търговски излишък от приблизително 96 млрд. евро в търговията с другите държави в света и заплащат на своите работници с 46% по-високи заплати от другите сектори.

Поради високата стойност, с която се свързват правата на интелектуалната собственост, нарушаването им е доходоносна престъпна дейност, която поражда значителни загуби за носителите на права и за икономиката като цяло, коментират от EUIPO.

Високата стойност, снизходителните присъди и високата възвращаемост на вложените ресурси са определящи за мотивацията на престъпните групи, които участват в дейности по фалшифициране, се посочва в доклада. Начините на действие на такива групи стават все по-сложни с развитието на технологиите и на каналите за разпространение, наред с разширяването на гамата от продукти, които се фалшифицират.

Бизнес моделите, които прилагат фалшификаторите, използват предимно интернет за разпространението на продуктите и за насърчаване на разпространението и потреблението на незаконно цифрово съдържание. Интернет сайтовете, които продават фалшифицирани стоки, печелят от допълнителни рекламни приходи, както от „високорискови” реклами (за възрастни, хазарт и опасен софтуер), така и, което е парадоксално, от законни търговски марки, които по този начин търпят двойни щети от рекламирането на такива сайтове.

Като ответна мярка на тези тенденции EUIPO, съвместно с публични и частни партньори, предприема и подкрепя редица действия в отговор на тези предизвикателства. Тези действия варират от предоставяне на носителите на права на информация относно промените в нарушенията, работа с Европол по мащабни ответни мерки срещу престъпления срещу интелектуалната собственост, не на последно място чрез финансиране на специализирано звено в Европол за престъпления срещу интелектуалната собственост, както и с подкрепа на Европейската комисия в усилията за борба с доставката на фалшифицирани стоки за трети страни и предоставяне на информация на гражданите за наличното предлагане на законно цифрово съдържание и за икономическите последици от купуването на фалшифицирани стоки или от достъпа до незаконно съдържание.