Всеки пети българин тъне в крайна бедност

Линията на бедност общо за страната през 2015 година e 325.83 лв. средно месечно на лице от домакинство, сочат данните на НСИ.При този размер на линията под прага на бедност са били близо 1585 800 лица, или 22% от населението на страната. За последната година линията на бедност се е повишила с 2 лева в сравнение с 2014 година. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0,6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,2 на сто.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1% по-висок в сравнение с безработните жени, сочат данните.През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1,5 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,1% по-нисък от този при мъжете.

Съвсем естествено образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование пък е едва 2.1%.

По отношение на домакинството най-застрашени от бедност са възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Ститистиката сочи, че сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6% по-висок отколкото при мъжете.През 2015 г. към основния въпросник на изследването на НСИ бе добавен и въпрос за етническа принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Според този признак най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група - 15.2%.

Наблюдават се съществени различия обаче в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.Когато става въпрос за бедност и липса за пари, логично следва да се говори и за лишения. Според статистиката най-голям брой лица с малко пари се лишават от почивката си извън дома (60.3%), както и не извършват ремонт по жилището или колата си - 53.3%. Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% - цветен телевизор, 10% - автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

Резултатите от проучването сочат още, че достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

По отношение на регионите, през 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (столица) - 504 лв., следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.).Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен - 30.6%, Варна - 27.8%, и Пазарджик - 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил - 11.0%, Силистра - 11.3%, и Габрово – 13.0%.

Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2016/09/16/trevojno-vseki-peti-bylgarin-tyne-v-kraina-bednost.315751

Четете още:160 млн. евро дава ЕС на България за справяне с мигрантите